sad
sad
17
angry
angry
20
up
up
72
down
down
26
heart
heart
135

Битката при Траянови врата – сражението, което можеше да спаси Първото българско царство от гибел

Цветно изображение на битката при троянови врата

На 17 август 986 г. се състои една от най-значимите победи във военната ни история. Българските войски, предвождани от Самуил, нанасят унищожително поражение на византийците в старопланинския проход Траянови врата. Сражението е част от борбата на българския народ под водачеството на комитопулите (синовете на комит Никола) за запазване на средновековната българска държава.

Предистория

Смъртта на цар Петър I през 969 г. и превземането на столицата Преслав от император Йоан Цимисхий през 971 г. отварят дълбока държавнополитическа криза в България. Византия слага ръка над всички български територии в Мизия и Тракия, а единствените огнища на съпротива, където българската държавност успява да се съхрани под някаква форма, се намират в Македония чак до бреговете на Адриатическо море.

Същевременно българските престолонаследници – синовете на Петър са отведени в Константинопол, където Борис II е публично детрониран, а впоследствие Роман, който все още няма наследници, е скопен. Така без легитимен владетел и огромна част от територията си, българската държава е поставена пред угрозата от ликвидиране. В най-западните български земи синовете на комит Никола – Давид, Мойсей, Арон и Самуил консолидират населението и си поставят задачата да се противопоставят на византийското завоевание.

портрет на Цар Петър I и Мария Лакапина

Цар Петър I и Мария Лакапина

Обстановката в българските земи

Предпоставки за успешното реализиране на този план настъпват през 976 г., когато Йоан Цимисхий умира, а възкачването на престола на новия император Василий II прераства в кървави междуособици. Същевременно в североизточните български територии започва въстание, което, съгласувайки действията си с комитопулите, успява да, възстанови българската власт на север от Стара планина. Всичко това се благоприятства от факта, че Византия не може да обърне поглед на запад заради вътрешните си проблеми.

Кампанията на Василий II

Десет години по-късно обаче нещата са се променили – в България вече се е завърнал престолонаследникът Роман, а Василий II се утвърждава на престола. През 986 г. василевсът предприема поход с 30-хилядна войска срещу силната крепост Средец, където управител е Самуиловия брат Арон. Край Филипопол той остава отряд начело с Лъв Мелисин, който да пази тила на основните части.

Цветно изображение на Василий II Българоубиец

Василий II Българоубиец

В края на юли 986 г. Василий II достига стените на Средец и обсажда града. Започва дълга борба на изтощение между двете армии. По това време към Стара планина се насочват подкрепления, водени от Самуил и Роман, връщащи се от поход в Тесалия. В тази ситуация Лъв Мелисин решава да се напусне позициите, които отрядът му заема, оттегляйки се към Тракия. Това обаче е разтълкувано от Василий като подготовка за преврат на неговия военачалник в Константинопол и на 14 август, след над двадесетдневна обсада на Средец, византийският император се насочва към прохода Траянови врата, за да преследва Лъв Мелисин.

Сражението

В нощта на 16 срещу 17 август ромеите нощуват в прохода, откъдето на следващия ден планират да навлезнат в Тракия. Междувременно силите на Самуил и Роман са се обединили с тези на Арон и тръгват след византийската армия, наброяваща поне 25 хиляди души. Призори на 17 август 986 г. първите ударни отряди на българите нападат врага, който е прихванат в прохода от три страни.

Постепенно в битката се включват всички български сили, опитвайки се да обкръжат изцяло ромеите в прохода и да блокират пътя им за отстъпление. Византийската армия е изненадана и в разразилата се всеобща паника мнозина воини падат убити. Личната императорска гвардия на Василий II съумява по някакъв начин да го предпази, задържайки българските атаки. Императорът изважда огромен късмет и е измъкнат точно навреме от конницата, с която поема към Филипопол. Василевсът вижда смъртта отблизо, но все пак има по-щастлива съдба от Никифор I, който губи живота си в много сходна засада в старопланински проход.

Въпреки това, разгромът за Василий II e пълен. Империята понася огромни загуби в хора и ресурси и ще се нуждае от време, за да се възстанови. Българската победа при Траянови врата печели още няколко години на Самуил и на държавата, преди тя да бъде окончателно подчинена на Византия през 1018 г. Кой знае дали историята на България не би имала по-различен ход, ако в онзи 17 август преди повече от хилядолетие Василий II не се беше отървал на косъм от гибелта, тъй като в следващите десетилетия той ще се утвърди като далновиден пълководец и държавник, и носи основната заслуга края на ранносредновековна България?

Автор

ContentUser2022

Дата на пост

17 август, 2023

Сподели

Автор

ContentUser2022

Дата на пост

17 август, 2023

Сподели

Напиши коментар