sad
sad
13
angry
angry
13
up
up
53
down
down
24
heart
heart
111

Донка Ушлинова – единствената българка, сражавала се в три войни

портрет на Донка Ушлинова

Родната ни военна история е изпълнена с епични войни и битки, където главни герои обикновено са храбрите български мъже, които с цената на живота си защитават интересите на родината. Днес обаче ще обърнем внимание на една жена, поела по пътя на революцията още като момиче – Донка Ушлинова. Нейната прелюбопитна биография е поучителна и същевременно възхищава непредубедения читател с това, че понякога човешката воля и дух не познават граници.

Семейство

Донка Ушлинова е родена на 21 декември 1885 г. в с. Смилево, Битолско. Нейната майка почива рано и баща ѝ решава да я омъжи, когато тя е едва на 15 години. Съпругът ѝ е Ставри Христов Ушлинов от съседното село Лера. В новото населено място обаче българите са малцинство спрямо турците, а присъствието на местни потисници, постоянно обезпокоява българската общност.

Случката от 1902 г.

През 1902 г. Ставри Ушлинов заминава на гурбет, а Донка остава сама в къщата в Лера. Това дава възможност на местния дерибей Джелеп Реджо да постави под напрежение личния ѝ живот с непрестанни попълзновения. Всъщност в целия регион младите жени не смеят да излязат на улицата, защото се страхуват от неговите издевателства, а всички са безсилни към него, защото той ходи винаги въоръжен и в обкръжението на гавази.

Затова през август 1902 г. младата Донка Ушлинова заедно със съпругата на братовчеда на мъжа си Сребра подканват Джелеп Реджо да дойде в дома им под претекст, че са се съгласили да му бъдат ханъми. Там той попада в засада – с помощта на съпруга на Сребра – Апостол тримата успяват да го удушат с въже. В последствие трупът на агата е завлечен до християнските гробища, където е положен в предварително приготвен гроб. По този начин едва 17-годишната Донка Ушлинова дава своя принос в свалянето на едно огромно бреме от съзнанието на жените в Лера.

Присъединяване към ВМОРО

Скоро обаче местните власти започват да търсят обстойно изчезналия, като Ушлинови попадат под най-голямо съмнение, имайки предвид предходните им проблеми с агата. Тримата напускат домовете си и бягат в гората, като по този начин избягват присъдата за строг тъмничен затвор, на която са осъдени задочно. След дълго скитане, двете жени успяват да си устроят среща с ресенския войвода Славейко Арсов, който след обстоен разпит ги приема в четата си. По този начин двете етърви Донка и Сребра стават първите жени – комитки, борещи се за свободата на Македония във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).

Участие в Илинденско-Преображенското въстание

  На следващата 1903 г. избухва Илинденско-Преображенското въстание. Донка Ушлинова участва в близо 20 битки в хода на въстанието, а храбростта и устойчивостта ѝ впечатляват дори и някои от най-старите и опитни войводи. Благодарение на бойните си подвизи, осемнадесетгодишната революционерка получава прозвището Донка войвода. Разгромът на въстанието обаче принуждава Ушлинова да напусне Македония и тя през Сърбия се озовава в пределите на България. Заедно със Сребра и Апостол Ушлинови заминават за Варна.

Варненски период

Именно в морския град Донка се среща отново със мъжа си Ставри. Тя започва да следва. Въпреки всичко семейството живее изключително скромно. Двамата се установяват в една миниатюрна къща край гората, а изкарват прехраната си произвеждайки дървени въглища, които впоследствие продават.Този незаслужено тежък живот те водят цели девет години.

Балканските войни

През 1912 г. новината за избухването на Балканската война сякаш ентусиазира Донка и Ставри Ушлинови. Те изоставят всичко и се записват като доброволци в Макодоно-одринското опълчение. Донка Ушлинова е единствената жена доброволка в цялото опълчение, като попада във Втора рота на Осма Костурска дружина. Тя участва в сраженията при Султан тепе, Руен и Галиполи и Мерхамлъ, където е пленен Мехмед Явер паша. В споменатите битки тя се отличава не само с героизъм, но и отлични практически познания във военното дело. По този начин тя набира огромен авторитет, за което свидетелстват мотивиращите речи, които изнася пред своите братя по оръжие:

„Храбри български войници! Мили мои бойни другари!

За кого сте оставили жени и деца? За какво сте тръгнали да мрете? Да, за Македония, която има хубостите на рая, но която звероподобните врагове на нашето племе са обърнали на ад. За Македония! Дето сребристи потоци я кръстосват и правят пленително хубава. За Македония, дето се говори, пее и плачи на чист бащин български език.“

По-късно Ушлинова участва и в Междусъюзническата война, като за проявената смелост в двете войни е удостоена с два кръста „За храброст“ III-та и  IV-та степен и с военния чин ефрейтор.

Първата световна война

След тъжното лято на 1913 г. Донка и Ставри Ушлинови се завръщат във Варна, където продължават да се препитават произвеждайки и продавайки въглища. Само две години по-късно обаче България се намесва в Първата световна война и двамата отново без да се замислят стават доброволци. Този път са зачислени към Втори пехотен Македонски полк на 11 Пехотна Македонска дивизия. Донка Ушлинова участва в тежките сражения при Войшанци, Яребичина, Дойран и Круша планина, а при една разузнавателна акция е сред хората, заловили трима английски пленници. За бойните си подвизи тя получава орден „За храброст“ II степен.

През 1917 г. главнокомандващият българската армия ген. Никола Жеков прави обиколка на позициите и се явява и пред полка на Донка Ушлинова. Когато се запознава лично с бойния и опит и всички премеждия, той я удостоява с орден „За храброст“ I степен, като по този начин тя става първата жена пълен кавалер на ордена. Също така, Жеков заповядва на командира на полка да я произведе в чин младши подофицер.

Последното сражение, в което Ушлинова участва е в деня, когато България сключва примирие за излизане от войната – на 29 септември 1918 г. край долината на гр. Струмица. Поради отстъплението на българските части производството ѝ в офицерски чин така и не се реализира.

Последни години

След края на войната тя заживява отново във Варна със съпруга си. Получават еднократна помощ от Народното събрание в размер на 10 000 лв., с които построяват собствена къща в Добруджанския квартал. През 1924 г. се ражда сина им Александър. Освен за него Ушлинова полага грижи и за сираците от войната. Тя е член на Варненското дружество на запасните офицери „Другарски съюз“. Донка Ушлинова умира на 26 юни 1937 г. във Варна.

Историята на Донка Ушлинова е един от най-вълнуващите житейски разкази в българската военна история. Тя е единствената българка, взела дейно участие във всички войни за национално освобождение (без Сръбско-българската, когато тя не е родена) и най-масовото въстание на българите в Македония, като във всичките си прояви е била доброволец. Последователността в отстояването на националната кауза показва, че участието ѝ в четите на ВМОРО, когато е още подрастващо момиче, не е спонтанен юношески порив, а съзнателна отговорна позиция на жертване на личния живот в името на родината. За съжаление, днес много малка част от младежта може да проумее или по някакъв начин да се докосне до висотата на идеалите, които напътстват Донка Ушлинова през цялото ѝ битие.

Дата на пост

26 юни, 2023

Сподели

Дата на пост

26 юни, 2023

Сподели

Напиши коментар