Кошмарът на Византия – битката при Върбишкия проход
С началото на IX век и управлението на Крумовата династия се свързва постепенният възход на ранносредновековната българска държава. Ключов момент от периода е битката при Върбишкия проход, състояла са на 26 юли 811 г., в която българската войска нанася унищожително поражение на Византийската империя.
Предистория
През 808 г. кан Крум разгромява и разграбва византийската войска, събираща данъците край р. Струма, а на следващата година българите превземат стратегическия град Средец (София). Всичко това разярява император Никифор I Геник, който се приготвя за поход, с който да сложи край на българската държава.
Походът на Никифор I Геник
На 20 юли 911 г. Никифор навлиза на българска територия с много голяма войска и се насочва право към столицата Плиска. В началото българския кан отправя молба за мир, но византийският император категорично отхвърля дипломатическото предложение. В тази ситуация Крум преценява, че не би могъл да се справи с нашествениците и изоставя столицата, оттегляйки се в старопланинските проходи с по-голямата част от войската си.
Ромеите достигат Плиска и я подлагат на невиждано плячкосване, след което я запалват. Местното население понася зверски кланета и гаври, а Никифор вече се вижда като победител. Следва ново предложение на българския кан, опитващо се да предотврати продължаващото разоряване на българските територии.
„Ето, ти победи. И тъй, вземи, каквото ти е угодно, и си иди миром“, обръща се Крум към императора.
Никифор е опиянен от триумфа си и отново отхвърля българското искане. Тогава Крум започва военна подготовка, за да въздаде възмездие за всичко сторено от византийците. Въоръжени са всички годни да носят оръжие, в това число и жените и военнопленниците. С дървени укрепления са заградени всички входове и изходи на старопланинските проходи и са устроени засади.
Сражението
Никифор се насочва към Върбишкия проход – най-прекият път през Стара планина за Тракия и оттам за Константинопол. На 25 юли 811 г. византийците спират в началото на прохода да пренощуват, но околностите не са разузнати, нито е изграден защитен лагер. Българите вече са построили укрепление в края на прохода, а от другите му страни се намират две планини, между които тече р. Камчия. Обстановката за засада е идеална и Крум решава да се възползва максимално от условията.
Призори на следващия ден българите нападат лагера на врага, който изпада в паника. Настава жестока сеч, при която много от уплашените войници предприемат бягство към блатистата река, където затъват и биват посечени. Атакувана е и палатката на Никифор. Наблюдавайки картината, която се разиграва пред очите му, той казва на свитата си:
„Дори да бяхме крилати, никой да не се надява, че ще избегне гибелта.“
В хода на сражението императорът пада убит, а с него и целият военен елит на Византия. Унищожена е почти цялата войска на византийците, като единици са тези, които успяват да се спасят. Имперският син Ставракий е тежко ранен и със сетни усилия успява да се добере до Одрин, само за да почине седмици по-късно в Константинопол.
Значение на българската победа
След края на битката българите задигат всички ценности, които византийците носят (включително и ограбените от българските земи). Крум нарежда главата на Никифор да бъде отрязана, след което черепът е очистен и обкован отвън със сребро. Никифор I Геник е първият император на Източната Римска империя, който пада убит в битка след Валент през 378 г.
Битката има огромни политически измерения. Отклонен е поредният сериозен опит на Византия да преустанови съществуването на българската държава. България и българският кан придобиват първостепенна важност в Европейския Югоизток, което създава идеални предпоставки в следващите десетилетия държавата да поеме по пътя на всестранното военнополитическо, икономическо и културно могъщество.