Райчо Каролев – строителят на съвременната българска образователна система
На 22 март тази година се навършват 95 години от смъртта на Райчо Каролев – една от многото личности от родната история, за която знаем твърде малко. Неговата биография е доказателство за това, че той е една изключително любопитна фигура, с всестранни интереси и способности, но преди всичко – учител.
Райчо Каролев е роден на 27 февруари 1846 г. в Габрово в семейството на Михо и Иванка Каролеви. Фактът, че това става в един от най-възрожденските градове, предопределя духовната същност и мирогледа на нашия герой. Учи при даскал Цвятко Самарджиев, а в последствие се обучава при архимандрит Йосиф Соколски в Соколския манастир. В периода 1857-1862 г. Райчо Каролев учи в главното мъжко училище, където негов учител е бъдещият първи премиер на свободна България Тодор Бурмов. Още оттогава Райчо Каролев се стреми към придобиване на сериозно образование. Затова през 1863 г. заминава за Русия (Киев), където четири години по-късно завършва успешно семинарията, а през 1871 г. и Духовната академия с дипломно съчинение „За богомилството“.
Въпреки богословското си образование, Райчо Каролев се ориентира към преподавателска, а не духовническа дейност. До 1875 г. е учител във взаимното училище в Габрово, а през 1875-1876 г. е и негов директор. По това време заедно с Петър Пенчев и Иван Гюзелев издават „Правила за учениците в Габровското училище“ – първият известен нормативно-педагогически документ в историята на българската просвета. Автор е на още редица трудове с научни или чисто учебни достойнства.
По време на Априлското въстание през 1876 г. Каролев е арестуван в габровския конак, след като местните чорбаджии го предават на Фазлъ паша с довода, че подстрекава бунта. След като ходатайството на местния каймакамин го избавя от екзекуция, Райчо Каролев е изправен пред съд в Търново, откъдето обаче е освободен.
В хода на Руско-турската война от 1877-1878 г., когато руските войски освобождават Габрово, Каролев е избран за председател на Габровската община. След Освобождението, през август 1878 г., Марин Дринов го уведомява, че е назначен за училищен инспектор на Русенска губерния. Като такъв той се наема със задачата да отвори закритите по време на войната училища, да набере квалифициран педагогически персонал и др.
През януари 1879 г. Каролев получава уведомление, че е избран за депутат в Учредителното събрание. Това поставя началото на постепенното му навлизане в политиката. Той се присъединява към Либералната партия. В правителството на Петко Каравелов от 1884-1886 г. Райчо Каролев е министър на народното просвещение – едва ли към онзи момент има по-подходящ човек от него за този пост. След като кабинетът на либералите е свален с преврат, Каролев се оттегля от политиката, с което показва, че е развивал тази дейност с идеята да спомогне за общото благо, а не за да извлече собствени дивиденти.
Логично, след прекратяването на кратката си политическа кариера, Райчо Каролев се връща към своето призвание – учителстването. От 1886 до 1890 г. е директор на Първа софийска мъжка гимназия, а след това и на Пловдивската мъжка гимназия. От 1895 до 1899 г. е директор на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методи“, а по-късно за четири месеца оглавява и на Дирекцията на статистиката (предшественик на НСИ). От септември 1899 до 1903 Каролев е учител в Първа софийска девическа гимназия, а после работи във Върховната сметна палата.
Райчо Каролев почива на 22 март 1928 г. в София. От този свят си отива един човек, отдал живота си на образованието и превърнал себе си в негово олицетворение – не само на самата преподавателска дейност, но и на управлението на образованието, което обезпечава ефективността на обучителния процес. Днес, малцина са онези, които са на нивото на Райчо Каролев, но той може да служи за пример за подражание и вдъхновение за съвременните млади учители.