Историята на Ангел войвода
В периода на османското владичество една от малкото опори на българското население срещу турските безчинства е хайдушкото движение. Хайдутите често са били част от съвсем обикновеното местно население, но животът им преминава през незаслужено трагично събитие и това ги кара да изберат пътя на въоръжената съпротива. Такава е и историята на Ангел войвода, български хайдутин, действал в Родопския край.
Ранни години, детство и семейна среда на Ангел войвода
Ангел Стоянов Кариотов е роден на 21 септември 1812 г. в местността Икинлъка край с. Козлук в семейството на Марийка и Стоян Кариота. Ангел има бедно и трудно детство – баща му остава на три пъти вдовец и трябва да полага грижи сам за общо девет деца. На 6-годишна възраст малкият Ангел става овчар. На няколко пъти обаче турци крадат овцете му и си правят чевермета пред него. Още като невръстно дете той започва да набира неприязън към турските издевателства и у него се заражда жажда за отмъщение.
Част от възстановката Ангел войвода
Първи действия на Ангел войвода като хайдутин
Решителният момент обаче настъпва, когато той е на 18 години. Тогава турци оскверняват честта на сестра му и той поверява стадото на двамата си по-малки братя и се установява в гората, чакайки удобен момент да убие насилниците на сестра си. За една година той успява да свърши това и излага телата им на селския мегдан. Тъй като е неграмотен заръчва на местния поп да му напише бележка, гласяща „Такава участ очаква всеки, който посегне на посегне на честта на българска жена“, която оставя до труповете.
Завръщане към хайдутския живот
След като извършва това дело, Aнгел Kариотов планира да се премести в Беломорска Тракия, където да се завърне към старото си поприще. Една вечер обаче замръква в с. Силанкьой, където бива приютен да пренощува от един българин. Стопанинът разказва на своя гост тъжната си история – преди време турци насилват жена му, която по-късно се разболява и умира. Тогава Ангел войвода осъзнава, че неговият случай не е единичен, а турските репресии над беззащитното българско население са рецидив.
Той решава да поднови дейността си на хайдутин. За целта се снабдява с оръжие и заедно с десетима верни другари започват да наказват безжалостно всеки, който си позволи да посегне на българска жена или на нечие имущество. За един период от време сред турците настъпва уплах от четата на Ангел войвода и не си позволяват произволия.
Кулата на Ангел войвода
За да възстанови старото положение, хасковският каймакам провожда отряд от 160 низами и 200 башибозуци, които се насочват към района, където се укрива Ангел войвода и неговата, вече наброяваща 60 души чета. Голяма част от низамите и башибозуците стават жертва на заложените капани в непознатата им местност, а други са причаквани и убивани в засади.
Последни години на Ангел Кариотов
Близо 30 години Ангел войвода не дава мира на безчинстващите турци и техните господари. Благодарение на саможертвата си, неговото име бива възпято в множество народни песни, част от които са се запазили и до днес. През 1862 г. обаче Ангел се разболява тежко и се оттегля от хайдутска дейност, разпускайки дружината си. Той решава да прекара последните си дни в Хилендарския манастир, в Света гора, където почива през 1864 г.
Ангел войвода се ползва със статута на герой в Родопите и Тракия, дори и днес, толкова години след неговата смърт, тъй като поколения наред са закърмени с разказите за неговите полулегендарни подвизи. Всъщност това е една истинска, земна личност, като всички нас, която е преживяла незаслужени неправди в своя жизнен път, но всичко това не сломява Ангел Кариотов, а го превръща в Ангел войвода – един от най-разпознаваемите защитници на българите в района.
