Апостол войвода – Ениджевардарското слънце
На 2 август се навършват 112 години от смъртта на един от най-изтъкнатите български хайдути и революционери, посветели живота си на освобождаването на Македония и Одринска Тракия. Това е легендарният Апостол войвода, чието име е превъзнасяно от народа, който му дава прозвището Вардарското (Ениджевардарското слънце).
Първи години като хайдутин, включване във ВМОРО
Апостол Петков Терзиев е роден на 6 май 1869 г. в с. Боймица (дн. Гърция) в близост до Ениджевардарското езеро. Апостол е неграмотен и започва да работи по ЖП линията Скопие – Солун, но през 1892 г. с по-малкия си брат Тане излиза като хайдутин в околността.
През 1897 г. един от ръководителите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Даме Груев обикаля района и се среща с Апостол Петков, като последният влиза в редиците на ВМОРО. Впоследствие е формирана чета начело с Иванчо Карасулията и подвойвода Апостол. Тя започва да действа срещу местни гъркомани и турци и скоро печели одобрението на местното българско население. На следващата година четата залавя богатия турчин Туран бей и взема 2000 лири откуп.
Премеждията на Апостол войвода
Четата на Апостол войвода (седнал в средата)
През юни 1898 г. четата се разделя на две: едната част под предводителството на Иванчо Карасулията поема Гевгелийско, а Апостол става самостоятелен войвода в Ениджевардарско. През ноември Карасулията и Апостол войвода убиват гърка Димитриос Кивернидис, считан за един от най-големите шпиони в областта, по нареждане от ЦК на ВМОРО.
Постепенно четата на Апостол войвода започва да води сражения с турски части. На 8 март 1900 г. Апостол заедно с 14 четници отсяда в две къщи в Боймица, където бунтовниците са предадени от местни гъркомани. На следващата вечер къщите са обградени от башибозук и войска от Гевгели и Енидже Вардар. След тежка битка на 10 март четата се оттегля към Паяк, но братът на войводата Тано и още двама четници, а няколко други са ранени и заловени.
През юни 1902 г. Апостол войвода получава заповед от ВМОРО да обезоръжи стария си сподвижник Иванчо Карасулийски, който преминава към Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) и започва агитация за вдигане на въстание в района. В крайна сметка, след престрелки между двете чети, благодарение на посредничеството на местното население, двамата се помиряват край с. Ливада, а няколко дни по-късно дори водят заедно битка срещу аскер.
С времето Апостол войвода се утвърждава като закрилник на българите и си печели обичта на обикновените хора. „Населението така се привърза към своя войвода – баща, че му посвети не една песен и го укичи с най-изразителното име – Ениджевардарско слънце, слънце, което прорязва с лъчите си мрака на неговата робска неволя и стопля сърцето му със сладка надежда“. Той поставя основите на революционната организация в региона и привлича десетки българи към делото.
Илинденското въстание
Районът на Енидже Вардар се включва активно в избухналото през лятото на 1903 г. Илинденско-Преображенско въстание. Четата от Кукуш на Кръстю Асенов се обединява с четите на Иванчо Карасулията и Апостол войвода и така достига 250 души. На 9 септември Апостол войвода влиза в сражение край с. Рамна, а няколко дни по-късно се състои тежка битка на вр. Гъндач.
Борба срещу гръцките хайдути
След неуспеха на въстанието Апостол войвода се насочва към България, но през февруари 1904 г. се завръща в Македония. Този път освен срещу турската власт, той подема борба и срещу гръцката пропаганда в района на Енидже Вардар. Започват покушения срещу гъркомани и палене на имотите им. На 1 март 1905 г. четите на Апостол войвода и Сава Михайлов са обкръжени при с. Смол от турски аскер и башибозук. След тежките боеве загиват цели 40 четници, а Сава Михайлов се самоубива. Спасяват се само раненият Апостол Петков и Илия Личев. В турския печат се появява информацията, че Апостол войвода също е сред загиналите в това сражение и империята награждава щедро участниците в него.
Апостол войвода обаче скоро възстановява четата си и още същата пролет следва ново сражение с турците и гръцките андарти в Ениджевардарското езеро. След многобройни сблъсъци с гръцки чети в района на езерото, през 1906 г. е обесен гръцкият капитан Аграс. Последват неуспешни опити от турска и от гръцка страна да подкупят Апостол само и само да престане да се занимава с революционна дейност. През същата година американският журналист Алберт Сониксен пише за Апостол:
„Апостол бе македонският Робин Худ. Тринадесет години той бе носил оръжие. Още преди Дамян Груев да организира прочутия Централен комитет, Апостол бе кръстосвал планините.“
През 1907 г. турският султан праща лично свой роднина да преговаря с Апостол войвода и да му предложи 20 000 лири, за да преустанови дейност. След отказа на българина, турското присъствие в района на Ениджевардарското езеро се засилва. След масов артилерийски обстрел през пролетта на 1907 г., четата се разпръсква към Паяк планина.
Апостол войвода и Младотурската революция
След Младотурския преврат в Османската империя от юли 1908 г. нещата в Македония се променят. Апостол войвода е легално посрещнат в Енидже Вардар, където той пристига с файтон. Става лидер на Съюза на българските конституционни клубове и ръководи някои аспекти на обществения живот в града.
Скоро обаче националистическият порив на новите управляващи в Цариград взема превес над реформаторските им стремежи. След убийството на Дзоле Стойчев през 1909 г. и бягството на Гьорче Петров в България, Апостол войвода също решава да избяга, за да не стане поредната жертва. На 29 юни 1910 г. Апостол подновява нелегалната си революционна дейност и нахлува с четата си в Македония.
Убийство
На 2 август 1911 г. Апостол войвода заедно с Георги Касапчето и Васил Пуфката са приютени от бившия секретар на четата Тодор Чифтеов в дома му в с. Крушари. Чифтеов, който тайно е станал деец на Гръцкото въоръжено движение, нарежда на вуйчовците си братя Търповци да отровят войводите. Тримата революционери, сред които и Апостол войвода падат мъртви, а впоследствие телата им са занесени при старото гробище, като е инсценирано сражение с турски аскер. Апостол войвода оставя в София дъщеря, която умира в крайна мизерия.
Апостол войвода има типичната биография на един национален герой. Той води стотици сражения с потисниците на българското население в Македония, а в замяна получава признателността, документирана в народните песни и спомените на обикновените хора. Героичната му смърт сякаш подчертава невъзможността да бъде победен в битка и той загива така, както умират много наши революционери – след предателство от сънародник (безродник).