Баба Тонка – женският символ на националноосвободителното ни движение
Когато говорим за българското националноосвободително движение, обикновено винаги първо се сещаме за Раковски, Левски, Ботев и Каравелов. Днес обаче ще ви разкажем за една жена, която има не по-малки заслуги за българското революционно дело.
Ранна биография, семейство
Не е до край ясно къде и кога точно е родена Тонка Обретенова. Предполага се, че това става или в Русе, или в с. Червен през 1812 или 1814 г. Родителите ѝ Тончо Поставчията и Минка Тончева имат желанието да я изучат добре, но тъй като по това време не е прието момичетата да ходят на училище, тя остава почти напълно неграмотна.
По характер тя е буйна, своенравна и справедлива още от малка. През 1831 г. тя не се съобразява с волята на баща си и самостоятелно си избира съпруг в лицето на Тихо Обретенов, местен търговец. В семейството се раждат 12 деца, от които оживяват 7 – петима синове и две дъщери. Всички те са възпитани в безкрайна преданост към народ и родина. Тонка показва, че няма да е традиционната жена в патриархалното общество, от която не зависи нищо. Тя е уверена в способностите си да участва в основните социално-политически процеси на българите.
Тази констатация се потвърждава от факта, че когато идеологът на организираното българско националноосвободително движение Г. С. Раковски гостува на семейството, тя участва дейно в разговорите, касаещи българското освобождение. С времето домът ѝ се превръща в своеобразна щаб квартира на българските революционери.
Децата на баба Тонка
Всички деца на баба Тонка се включват активно в националноосвободителната борба. Най-големият ѝ син Атанас участва в пренасянето на оръжие и кореспонденция от Влашко към българските земи и успява да спаси архива на Русенския революционен комитет.
Петър Обретенов пък участва във Втората българска легия, а през 1868 г. с брат си Ангел влизат в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. При епичните сражения с турци в Балкана Петър загива, а Ангел е заловен. Тонка запазва сила на духа и не проронва и сълза публично за синовете си, а вместо това е охулена, че те са хванали „кривия път“.
Дъщерята на Тонка Петрана ушива знамето на Черноводенската чета по време на Старозагорското въстание. По време на Априлското въстание друг неин син Георги Обретенов е убит от турци в битката при с. Нейково. Никола Обретенов пък е сред организаторите на четата на Христо Ботев и свидетел на смъртта на великия български поет. След това е заловен и изпратен на заточение в Мала Азия.
Анастасия Обретенова се омъжва за друг български революционер Захари Стоянов през 1882 г. Всъщност благодарение именно на Стоянов днес знаем повечето от нещата, които за известни от биографията на Тонка Обретенова. Той ѝ дава названието баба Тонка, с което тя остава в народната памет.
Революционна дейност – подвизите на баба Тонка
Тонка Обретенова съдейства ефективно за дейността на Русенския комитет. Нейният дом става обичайното място, където се провеждат заседанията на организацията, а самата тя е натоварена със задачата да пази цялата документация. Случаите, в които тя укрива революционни дейци от властите, са многобройни.
За да бъде толкова успешна в революционната си дейност Обретенова притежава необходимите качества – ловък и остър ум, съобразителност и страхотен нюх. Когато след разгрома на четата на хаджи Димитър и Стефан Караджа тя отива да посети сина си Ангел в затвора, тя е блъскана от заптиетата, защото е майка на техен душманин. За да бъде допусната до сина си, тя решава да разиграе театрална постановка, на която турците се хващат. Тя започва да ругае по сина си и останалите четници:
„Как ти посмя да станеш царски душманин! Нали знаеш, че българинът е роден вечно да бъде роб?“
Турците изпадат в неистово удоволствие, когато чуват тези думи, и повече никога не препятстват влизането ѝ в затвора. Благодарение на молби и бакшиши, тя успява да замени смъртната присъда на част от бунтовниците (включително и на Ангел Обретенов) със заточение в Мала Азия.
След смъртта на Стефан Караджа, за да не остане гроба му в забрава, тя го отбелязва, а по-късно взема тайно черепа му и го пази като свещена реликва.
През 1875-76 г. в къщата на Обретенова кипи революционна дейност. Там постоянно влизат, събират се и излизат войводи. След края на Старозагорското въстание, когато Шуменския комитет е разбит и членовете му са открити и закарани в Русе, тя измолва тежко болният Панайот Волов да бъде настанен в дома ѝ. Тя успява бързо да стабилизира състоянието му, и преди турците да са се усетили той бяга във Влашко. Когато по-късно те се сещат за него и отиват да го търсят при баба Тонка, тя им отвръща:
„Вие да сте живи, той откога умря“.
В хода на подготовката на Априлското въстание къщата на Обретенова е превърната във военен пункт – оттам постоянно се получават указания и се разпределя оръжие. След края на революцията, в която губи още един син – Георги, а Никола Обретенов е пратен на заточение, тя изрича паметните думи, с които показва обичта си към родината:
„Четирима сина загубих! Двама са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак щях да ги карам да носят българското знаме със златния лъв“.
Когато след Освобождението правителството отпуска пенсия за заслуги към отечество, баба Тонка използва парите, за да купува учебници за бедните ученици. Тонка Обретенова умира на 27 март 1893 г. в Русе.
Баба Тонка Обретенова е една от най-забележителните жени, взели дейно участие в революционните борби на българите. Житейските неправди, свързани със загубата на двама сина, като че ли не само че не пречупват русенката, но я правят по-силна и по-уверена в правотата на нейното дело, от което тя не се отказва дори и в дълбока старост. Благодарение на всичко това, днес пред името на Тонка Обретенова скланят глава хиляди българи, а тя се ползва със статута на български национален герой.