Битката при Кукуш и Лахна
На 21 юни българските войски претърпяват поражения в битките при Кукуш и Лахна, част от Междусъюзническата война. Това е един от многото епизоди в новата ни история, когато дори и военният потенциал на страната не успява да я спаси от последиците, до които водят погрешните политически решения.
Правителствена смяна, избухване на войната
Победоносният край на Балканската война не удовлетворява българските национални интереси. Териториалните спорове с доскорошните партньори от Балканския съюз Гърция и Сърбия карат Иван Гешов да подаде оставката си като министър-председател на 17 май 1913 г. след противоречия с цар Фердинанд.
Слабостите при предварителното уговаряне на договорите с Гърция и Сърбия започват да излизат наяве. За да спечели умилението на Русия, която трябва да играе ролята на арбитър за „спорната зона“ в Македония, българският цар назначава възможно най-силно русофилския кабинет начело с д-р Стоян Данев.
На 16 юни без знанието на правителството е заповядана атака срещу сръбските и гръцките позиции в Македония. Започва Междусъюзническата война, а денят 16 юни 1913 г. остава завинаги в родната история като „ден на престъпното безумие“.
Разположение на силите
Според предварителния план на българското командване главният удар трябва да бъде нанесен върху сръбските сили, докато Втора армия в състав от 36 000 войници трябва да задържи позиции по долното течение на р. Струма. Чак след изтласкването на сърбите по основното направление, се предвижда Втора армия да предприеме настъпление към Солун и да го превземе.
Гръцките сили в Македония обаче надвишават 120 000 военни. Същевременно на 17 юни 1913 г. Втора армия преминава в настъпление към Солун, но след поражение на основните части срещу сърбите ген. Михаил Савов спира напредването към Солун. Командващият Втора армия ген. Никола Иванов решава да разположи силите си край Кукуш и Лахна, като най-изгодни местности за отбрана. Впоследствие той отправя молба до главното командване за подкрепления, която не е удовлетворена.
Ситуацията при Кукуш
На 19 юни гърците започват нанасянето на концентрични удари върху Кукуш и Лахна. Подстъпите към Кукуш са охранявани от 2-ра бригада на Трета балканска дивизия, докато срещу тях гърците противопоставят четири дивизии, наброяващи 40 000 бойци. Под заплахата от това да бъдат обградени, българските части се изтеглят на основните си позиции пред Кукуш, където успяват да удържат гръцкия щурм до сутринта на 21 юни с помощта и на подкрепления. На 21 юни гръцките атаки стават все по-неприятни, а артилерията нанася сериозни загуби на българските воини. След неуспешен опит за отблъскване на врага чрез контраатака, по обяд на същия ден българските части се оттеглят на север от града. Гръцките войски не преследват българите, но подпалват Кукуш и репресират българското население, голяма част от което скоро потегля към България.
Сражението при Лахна
Край Лахна българските сили в състав Първа бригада от Десета дивизия отблъскват една гръцка атака още на 19 юни. Впоследствие е дадена заповед българите да се изтеглят назад към грабена на планина Карадаг, където се намира с. Лахна и да се прегрупират. На следващия ден обаче гърците преминават в яростно настъпление още преди българските части да са се предислоцирали на новите си позиции. Благодарение на два полка, които идват в подкрепление, гръцката атака е удържана до вечерта. На 21 юни българите дори осъществяват контранападение по левия фланг. Гръцката артилерия обаче коси наред българските редици, които понасят огромни загуби. Към 4 часа след обяд българските части започват стихийно и без заповед да напускат позициите си и се втурват в бягство. Отстъплението скоро прераства в истински хаос и паника. Гръцките части преследват българските войски, които все пак на 22 юни успяват да се спасят, преминавайки през р. Струма.
Пробивът на българските позиции при Кукуш и Лахна на 21 юни 1913 г. е само предвестник на пълния разгром, който очаква България в края на Междусъюзническата война. Скоро, с включването на Османската империя и Румъния, изходът на войната става пределно ясен. Грешките в оформянето на Балканския съюз са платени с цената на хиляди жертви и Първа национална катастрофа.