sad
sad
13
angry
angry
13
up
up
53
down
down
24
heart
heart
111

Българският Уолт Дисни

Преглеждания: 117Преглеждания на ден: 1

Скъпи читатели, днес ще ви разкажем историята на един необикновен човек, посветил целия си живот на изкуството. Таланта си и безупречния си ум той вложил в осъществяването на една голяма мечта, а именно създаването на анимационно кино в България. Неговото име е Димитър Тодоров – Жарава, а сега нека разберем защо го нарекохме Българският Уолт Дисни.

Димитър Тодоров Димитров се ражда на 21 септември 1901г. в град Шумен. Младежките си години прекарва в гимназия в Ямбол, а след завършването ѝ, заминава за София, където учи живопис в художествената академия в периода 1920-1925г. След това преподава две години в Белослатинската гимназия и после пак се връща в София, за да продължи своето следване в академията, този път със специалност декор. По-късно учителства в Стара Загора за кратко, а през 1932г. чрез конкурс е получил учителска позиция в 20-та прогимназия ,,П.П Славейков”. В периода на следванията си, Тодоров участва в няколко театрални трупи като артист, режисьор и дори като хорист в хора на клуб ,,Кирков”. Непрестанно е творил и издигал авторитета си, а в периода 1927-1930г. е взимал участия в студентски изложби, правел е карикатури и дори е имал два пейзажа, откупени от чужденци. Също така негови портрети били отпечатвани и в множество вестници, а тогава е започнал и дейността си в областта на илюстрацията за списания ,,Светулка” и ,,Детски свят”.

В тези години, сред непрестанна творческа дейност, се заражда и идеята му за създаване на анимационни филми у нас. Повлиян от продукциите на Уолт Дисни, правдоподобните движения и богатия израз на героите им, Жарава решава да започне опити за постигането на същото и в българската кинематография. Финансите са голямо препятствие за опитите му обаче. При едно от гостуванията си, тъщата на Жарава оставя 150лв за нова рокля за съпругата му – Софрония. Тези допълнителни средства той решава да вложи в първия си опит за заснемане на анимационен филм, който за жалост излиза неуспешен.

В тези тежки за Димитър Тодоров години от икономическа страна, на помощ се притича художника Никола Тусузов, който му отпуска собствената си поръчка за илюстрирането на ,,Борко и Бърборка”. По-късно същия препоръчва Жарава на редактора на списание ,,Светулка”, в следствие на което бива потърсен и от издателя на списание ,,Детски свят”. Работата му с тези списания го навежда отново на мисълта за създаване на уред за прожектиране на книжна лента. Хрумва му идеята в двете списания, които илюстрира, да се добавят 2-3 листа накрая, които да представляват ленти с мултиплицирани рисунки, които да разказват случки чрез движението на героите. За да види прожекцията, детето, получило списанието, трябва да изреже лентите и да ги слепи по дължина. За да съхрани идеята си, Димитър Тодоров изважда патент за ,,Нова кинематографична лента”. Редакторите на двете списания много харесали идеята на Жарава, дори единия – Александър Спасов, редактор на сп. ,, Светулка”, писал на сина си в Америка за откритието на художника. Синът на Спасов бил обнадежден, че идеята ще се осъществи и даже предполагал, че Жерава ще трябва да замине за Америка. Неясните международни политически отношения осуетили плановете им и през 1939г с избухването на войната всичките надежди на Жарава изчезнали.

През военните години идеята му претърпява много промени и след края на войната той започва работата по сбъдването на мечтата си в домашни условия. Жарава купува апарат и осветителна техника, която инсталира в едната стая на двустайния си апартамент, и започва своите експерименти. В последствие работата му дава резултат и впечатлен от достигнатите познания в тази сфера, Жарава се вдъхновява да създаде отдел за анимационни филми към Българска кинематография. След много спънки през 1948г. най-накрая успява да открие отдела и да назначи художници, с които да започне работа. Благодарение на денонощния им труд създават и първия анимационен филм ,,Така му се пада” по разказ на Ангел Каралийчев. След това същият екип сътворява още един филм – ,,Вълк и агне”. Така с шепа хора, които сам ръководи, и с минимални средства Димитър Тодоров успява да сложи началото на анимационното кино у нас.

Няколко години по-късно Тодоров се запознава с младия Тодор Динов, който изучава мултипликация в СССР. След завършването на Динов, Тодоров го кани да се включи в неговия екип, но между тях възникват разногласия. През 1955г. Димитър Тодоров бива уволнен от позицията си на режисьор и ръководител, а на негово място е назначен именно Тодор Динов. Останалите години до пенсия Жарава прекарва работейки в държавната печатница като ретушор.

Въпреки унизителния край на денонощния труд на Жарава, както той сам го определя, художникът споделя, че всеки успех в анимационното и мултипликационното изкуство го радва. Той продължава творческата си дейност и прави две самостоятелни изложби – през 1969 и 1977г.

През 1989г. на 86 годишна възраст Димитър Тодоров Жерава си отива от този свят. Той ни оставя невероятно наследство, което внукът му – Лазар Тонов съхранява, правейки две ретроспективни изложби и създавайки първият мултимедиен диск за живота на Жарава.

Дата на пост

21 октомври, 2022

Сподели

Дата на пост

21 октомври, 2022

Сподели

Напиши коментар