Чардафон Велики – героят от Съединението
Много често в родната ни история ще се натъкнем на събития, които не можем да обвържем само с една личност, тъй като зад тяхното осъществяване стоят множество национални герои. Не такъв е обаче случаят на един позабравен революционер с легендарен статут – Чардафон Велики, който изплува в народната памет като символ на Съединението. На днешния 22-ри ноември отбелязваме годишнина от смъртта му, което ни дава повод да припомним неговия живот.
Чардафон Велики
Детство
Чардафон Велики се появява на бял свят в Габрово под името Продан Тишков. Макар за годината на раждане да се водят полемики до днес дали е 1859-та, или 1860-та, то датата е ясна – 7-ми декември. Когато е на 14 години, баща му умира, но въпреки това Продан изкарва едно детство, изпълнено с пакости, щуротии и веселия. Най-запомнящите му се прояви са, когато хвърля запалени прахани във фесовете на турците или пък, когато пуска змия в котела на своя комшийка, която едва не умира от страх.
Всички тези поразии карат чичо му да го изпрати в Румъния, където средата „да направи от него човек“. Съседите на Продан Тишков реагират толкова положително на неговата емиграция, че една му пожелава: „Когато са върни Янтра, тогава и ти да са върниш“. Пожеланието обаче остава неизпълнено, тъй като нашият герой изпреварва Янтра и само седмица по-късно се оказва обратно в Габрово. Причината – вероятно ще ви е трудно да повярвате, но поради проблеми с поведението Продан бива изгонен от Влашко.
Прякорът
Време е да достигнем и до може би най-известната част от биографията на габровеца, а именно неговият прякор, даден му от приятели. Първоначално те го наричат „Чарда“ – леко обидна дума, означаваща селско говедо, но напълно съответстваща с характера му. След 1884 г. към „Чарда“ е добавена частицата „фон“ като подигравка с директора на милицията и жандармерията на Източна Румелия Август фон Дригалски. На немски език „фон“ се възприема като признак на аристократично потекло и по този начин прякорът на Продан Тишков добива напълно завършен вид. Чак по-късно, през 1887 г., Захари Стоянов добавя „Велики“, за да се получи един от най-интересните прякори в българската история.
,Август фон Дригалски
След Освобождението
През 1877 г. Продан Тишков се записва в Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война. След края ѝ служи като сержант-майор в източнорумелийската милиция, отговаряйки за резервистите от с. Голямо Конаре. Чардафон Велики е деен участник в подготовката на Съединистката акция. Той е член на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), а през 1885 г. участва в тържествата на вр. Бузлуджа в чест на Хаджи Димитър.
Участие в Съединението
В навечерието на събитието, белязало 1885-та, Чардафон Велики организира най-голямата чета – Голямоконарската, която сам оглавява. Още на 5 септември 1885 г. той на своя глава провъзгласява голямата новина – Княжество България и Източна Румелия са вече едно цяло. Тогава в Голямо Конаре пристига пловдивския префект, заради възцарилата еуфория и ентусиазъм от предстоящото събитие. Чардафон обаче го изумява с думите:
„Господин префект! В името на българския княз Александър обявявам днес съединението на Източна Румелия с България!“.
През нощта на 5 срещу 6 септември Чардафон Велики поема с четата си към Пловдив, където е обявено официално Съединението. Продан Тишков участва в символичното арестуване на генерал-губернатора на Източна Румелия Гаврил Кръстевич.
След като отминават емоциите от 1885 г., Чардафон служи в българската армия, достигайки до звание майор в кавалерията. Той умира на 22 ноември 1906 г. в родния си град, но преди това завещава бащината си къща на местното читалище „Васил Априлов“. Днес в Габрово гордо се издига негова конна статуя, която напомня за делото на един от символите на града – Чардафон Велики.
