sad
sad
13
angry
angry
13
up
up
53
down
down
24
heart
heart
111

Неизвестната история на Чавдар войвода

чавдар войвода черно-бяла

Периодът от XV-XVII век обхваща едни от най-тъмните години в българската история, за които знаем най-малко. Това е първата половина на османското владичество, когато българският народ живее изключително тежко, но една от малкото му опори през тези времена е хайдушкото движение. Тъй като сведенията за него под формата на писмени извори са доста оскъдни, то често народните песни, преданията и легендите, достигнали до нас съдържат информация за хайдутите. Днес ще ви разкажем историята на Чавдар войвода, български хайдутин, действал в Македония.

Произход и ранни години

Данните за живота на Чавдар войвода са изключително малко, а на места са непълни и неясни. Той е роден в с. Лакавица, в близост до гр. Щип (днес в Република Северна Македония), по всяка вероятност през втората половина на XVI век. В края на века той застава начело на дружина от 300 души, с която води продължителни епични сражения в Кожух планина в района на Македония и Шоплука срещу силите на софийския паша в защита на местното българско население.

Противопоставяне със софийския паша

По-интересни детайли относно премеждията на Чавдар войвода дава Петко Славейков. След като всички потери, които праща срещу четата на Чавдар биват разбити, пашата решава да елиминира българския войвода чрез хитрост. Той му предлага да го направи бюлюкбашия на софийския край. Племенникът му Лалуш, който е и байрактар на четата, се усъмнява и съветва вуйчо си да не поема към София, защото това може да се окаже капан.

Въпреки резонната препоръка Чавдар войвода решава да приеме офертата на пашата, но Лалуш го последва със седем юнаци. След богато угощение цялата дружина е поканена лично при пашата, но преди това са помолени да оставят оръжията си. Лалуш категорично отказва и изведнъж се завързва сериозен бой. Стражата бърза да затвори портите и да остави българите отвъд крепостните стени, но в последния момент Лалуш успява да прескочи зида и да излезе отвън, където го чакат неговите седем другари, с които заедно бягат от София, а Чавдар остава в турски плен.

Впоследствие Лалуш изпраща искане към пашата да пусне вуйчо му. Вместо това обаче срещу него е пратена потеря, с която дружината му се справя и повтаря настояването си за освобождаването на Чавдар. Пашата провожда втора, по-силна потеря, но Лалуш избива всички заптиета, а водачът им връща на пашата след като му изважда едното око и му отрязва палците. Освен това, Лалуш запалва всички чифлици на пашата около София и последният се вижда принуден да изпълни желанието на младия хайдутин, като по този начин Чавдар войвода бива спасен.

Участие в нападението над София – 1595 г. 

Съществуват предположения, че Чавдар войвода и Лалуш участват в нападението над София през март 1595 г. от страна на 2000 българи и сърби, част от въстанията на Балканските народи по време на Австро-турската война от 1593-1606 г.

Смърт

Последното сведение за живота на Чавдар, с което разполага историографията, е свързано с неговата гибел. В османски документ от 1638 г. се говори за хайдутин Чавдар от Македония, който в следствие на предателство е осъден на смърт от Битолския шериатски съд и екзекутиран на 25 април същата година.

Въпреки че днес не разполагаме с много информация за живота и делото на Чавдар войвода, това е личност, която е вдъхвала кураж на българите в годините на най-свирепа тирания. Доказателство за това е, че на него са посветени редица народни песни, предавани от поколение на поколение, а през 1866 г. Христо Ботев увековечава името му в незабравимата си поема „Хайдути“.

Дата на пост

21 април, 2023

Сподели

Дата на пост

21 април, 2023

Сподели

Напиши коментар