Деветоюнският преврат – пътят към гражданската война

На днешния ден отбелязваме 100 години от едно от най-спорните събития в Третата българска държава – извършен е превратът от 9 юни 1923 г. С акта е отстранено правителството на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) начело с Александър Стамболийски, което предизвиква противоположни мнения и крайни оценки дори и днес. Само спокойният и безпристрастен анализ на причините и последствията от преврата може да хвърли обективна светлина върху това какво точно се случва през 1923 г. в България и как то се отразява на по-нататъшното развитие на страната.

Пътят към преврата

    Към 1923 г. в български политически живот става все по-силно усещането, че управлението на БЗНС не може да бъде възпряно по парламентарен път. Силовото поведение на министър-председателя Стамболийски и потъпкването на гражданските и политическите права на хората подчертава авторитарния характер на режима. През есента на 1922 г. обединената опозиционна формация Конституционен блок организира свой конгрес във Велико Търново. Правителството мобилизира Оранжевата гвардия и край Долни Дъбник представители на опозицията са свалени от влака, с който пътуват, и са бити и арестувани от привърженици на земеделците. През април 1923 г. са проведени парламентарни избори по нов изборен закон и в резултат на това земеделците печелят малко под 53% от гласовете, което им дава над 85% от местата в парламента.

Организация на преврата

    В тази ситуация старите партии осъзнават, че няма как да се върнат в политиката по демократичен начин. Още в края на 1922 г. Военният съюз взема решение за сваляне от власт на земеделците. Към него се присъединява и надпартийната организация Народен сговор. Водят се разговори и с ВМРО, която не таи симпатии към режима на Стамболийски. Всъщност премиерът е известен, че срещу него се готви преврат, но той подминава наивно предупрежденията.

Вечерта на 8 срещу 9 юни 1923 г. организаторите на преврата се събират в дома на ген. Иван Русев и чакат развитието на действията. С техническата част на преврата в София е натоварен Дамян Велчев (участник в още два преврата), който трябва да използва войската, за да завземе стратегически важните постове в столицата. В 4:30 сутринта акцията е завършена с успех, като гарнизони овладяват властта и в провинцията, а министрите от БЗНС са арестувани. На следващата сутрин превратаджиите са при цар Борис III, който трябва за узакони новата власт. След като българският монарх се забавя значително, изчаква реакцията на чуждите легации, той подписва манифест за назначаване на правителство начело с лидера на Народния сговор проф. Александър Цанков.

Състав на новото правителство. Ролята на царя

Борис прави това, поставяйки две условия – да бъдат включени земеделци в правителството и да не се стига до ексцесии. Както ще видим, нито едно от двете изисквания не е изпълнено. В новото правителство влизат представители на всички буржоазни партии, чиито лидери са освободени от затвора, широките социалисти, но без БКП. Най-ключовите министерства се държат от военните (Иван Вълков е министър на войната, а Иван Русев е вътрешен министър). Освен военните преврата подготвят и група политическа лица от средния ешелон като Александър Цанков, Христо Калфов и др. Наличието на толкова широкопартийно правителство обаче води до това, че политиците нямат обща визия за управлението на държавата.

Юнското въстание

Новината за преврата в София е посрещната с недоволство сред привържениците на БЗНС. В провинцията спонтанно въстават отделни земеделски дружби, а в Пазарджишко самият Стамболийски оглавява земеделската съпротива начело на няколко хиляди съмишленици. Още преди преврата той се е оттеглил в родното си село Славовица, за да подготвя промени в конституцията. Тези събития остават в историографията ни като Юнското въстание. Според различни оценки в бунтовете вземат участие над 100 хиляди души.

Позицията на БКП

Същевременно, всички следят с интерес чия страна ще заеме Българската комунистическа партия. Трябва да се напомни, че тя би могла да бъде фактор в процесите, тъй като комунистите се въоръжават от 1919 г. В изминалите години те също се превръщат в основен противник на земеделците, които наричат „аграрфашисти“. На 9 юни в официална позиция ЦК на БКП решава да запази неутралитет в борбата „между селската и градската буржоазия“. На места като Плевен, например, освен че дейците на БКП спазват неутралитета, те получават оръжие от военните и се бият срещу БЗНС. Причината за това е съвсем логична от политическа гледна точка, а в тези случаи идеологията рядко играе роля. Във всички избори от 1919 г. БКП е втората по сила партия след БЗНС. При очертаващото се ликвидиране на БЗНС от политическата сцена на страната БКП би се превърнала в първа политическа сила, което би било уникално в цялото комунистическо движение. Това е истинската причина за неутралитета на комунистите.

Политически убийства

Зле организираните селски отряди скоро биват смазани от силите на правителството, а на 14 юни в родната си къща в Славовица бившият министър-председател Стамболийски е убит от група на ВМРО начело с Величко Велянов по изключително жесток и садистичен начин. По този начин се слага краят на кратката юнска съпротива на земеделците срещу това властта да им бъде отнета. Не е съвсем ясно от къде точно идва заповедта за нечовешкия начин, по който е убит Стамболийски, но са изказвани теории, които сочат Александър Цанков, Иван Вълков или дори цар Борис III. В последствие режимът на деветоюнците прераства в открит терор – по места са избити десетки кметове, а същата участ спохожда видните земеделци Райко Даскалов, Спас Дупаринов, Крум Попов и др.

Последици

Основният политически резултат от преврата е, че от политическата система си отива една партия, която изразява интересите на огромен дял от народа. Новият режим, за разлика от предишния не е авторитарен, но бруталното насилие срещу политическите противници се превръща в държавна политика, което го прави неприемлив в очите на обществото и дискредитира имиджа на България пред страните победителки от ПСВ.

Деветоюнското правителство има основна „заслуга“ за разразилата се между 1923-1925 г. „тиха“ гражданска война в България, когато акциите на променилата позициите си БКП са удавени в кръв, а много често сред жертвите са съвсем невинни хора. Фактът че над две години и половина непрестанно българи убиват българи, кара още в началото на 1926 г. цар Борис да отстрани правителството на Цанков.

Днес, за съжаление, това събитие от родната история разделя до степен на полярност историците, дори и обикновените хора. Според едната страна, от власт е отстранено едно антидемократично управление, а според опонентите им новото правителство идва по незаконен начин и си служи с брутални репресии. Това показва, че дори един век по-късно противоборството сред обществото и силата на историческата идеологизация продължават да са на дневен ред. Стъпка в правилната посока би бил опитът да реконструираме тези сложни и болезнени процеси в нашето минало, като обхванем всички гледни точки и не се опитваме да извлечем политически дивиденти.