sad
sad
20
angry
angry
26
up
up
92
down
down
27
heart
heart
147

Добри Войников – бащата на българския театър

Преглеждания: 1 293Преглеждания на ден: 4
черно-бял портрет на Добри Войников

На 27 март 1878 г. от този свят си отива Добри Войников – една личност, която оставя името си в историята на Българското възраждане. Чрез своите пиеси и литературни творби, а също така и благодарение на преподавателската си дейност, той изпълва със значимо съдържание българското просветно дело, а много от проблемите, които неговото творчество засяга, продължават да бъдат актуални и днес, в съвременното ни общество.

Ранни години и образование

Добри Попов Войников е роден на 22 ноември 1833 г. в Шумен в семейството на свещеник. В родния си град учи при изтъкнатите възрожденци Сава Филаретов, Иван Богоров и Сава Доброплодни, които несъмнено оказват влияние върху формирането на убежденията на младия Добри.

портрет на Иван Богоров
Иван Богоров

Добри Войников се учи на цигулка при музиканта Михай Шафран и от 1851 г. е цигулар и флейтист в първия български оркестър, чийто диригент е именно унгарецът. След като Шафран напуска Шумен през 1861 г., Войников се превръща в диригент на оркестъра. Освен на цигулка, Добри Войников се научава да свири на китара и пиано. В периода 1856-1858 г. получава образование в Галатасарайския лицей в Цариград, след което се отдава на учителска дейност по българските земи.

Учител в Шумен

От 1858 до 1864 г. Войников е учител в Шумен, но съчетава преподаването с активно участие в църковната борба на българите – присъединява се към течението на „младите“, които поддържат най-крайното гледище за развитието на българския църковен въпрос – за пълно скъсване с Патриаршията и без домогвания на други външни сили. Като учител в родния си град Добри Войников за първи път въвежда в програмата предмети като „българска история“, „нотно пеене“ и различни граматически дисциплини. В този период Войников пише редица учебници по български език и история, както и една христоматия.

Преподавателска, театрална и творческа дейност в Браила 

През 1864 г. обаче Добри Войников е принуден да напусне българския град заради антигръцките си позиции, произхождащи от църковния въпрос, и той поема към Влашко. Там се установява в Браила, където пише „Кратка българска граматика с упражнения“. В продължение на шест години Войников е учител в Браила, а през 1865 г. организира българска любителска театрална група с оркестър. Редом с това, започва да пише драми и комедии с музика към тях. Същевременно създава историческите пиеси „Стоян войвода“, „Райна княгиня“, „Покръщение на Преславский двор“, „Велислава, българска княгиня“ и „Възцаряването на Крума Страшний“, като по този начин укрепва патриотичния дух на българите в емиграция. От 1867 до 1870 г. дори се занимава и с публицистика, издавайки вестник „Дунавска зора“.

снимка на кратка българска граматика с упражнения
Кратка българска граматика с упражнения

Любопитен факт, свързан с личността на Добри Войников е това, че на представлението на драмата „Покръщение на Преславский двор“ през 1868 г. за първи път участват жени актриси – Матилда Попович, Александрина Радионова, и неговата съпруга, Кириакица Павлова. В своето „Ръководство за словесност“, което се счита за един от най-добрите образци на българската литературна теория, Войников за първи път въвежда еклога (стихотворение на пасторална, селска тема), триолета (стихотворение от 8 строфи) и романса. На практика Добри Войников е основоположникът на българското театрално изкуство, а същевременно е блестящ драматург. През 1869 г. при създаването на Българското книжовно дружество в Браила (днес БАН) Войников става един от неговите учредители.

Гюргевски и Букурещки период

През 1871-1873 г. Добри Войников е учител в Гюргево, а театралната си дейност развива и в Букурещ. От този период датира и неговата най-разпознаваема творба с огромна стойност в българската литература – сатиричната пиеса „Криворазбраната цивилизация“ от 1871 г., в която авторът осмива начина, по който определени слоеве от тогавашното българско общество възприемат чуждестранните модни вълни и маниери на поведение и ежедневен живот.

криворазбраната цивилизация
Криворазбраната цивилизация

Последни години

През 1874 г. Войников се завръща в родния Шумен, след като приема руско поданство. По време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. той е управител на сиропиталище в Петропавловския манастир до Търново, където бягат жени и деца от погромите в Тракия. За съжаление, там той се разболява от тиф и на 27 март 1878 г. почива едва няколко дни след освобождението на своето отечество.

Добри Войников е един от онези български възрожденци, които се борят за свободата на своето поробено отечество не със силата на меча, а със силата на словото. Многостранно развитата му личност е в основата на това той да има неоспорим принос в зараждането на българското театрално дело, както и редица достижения в преподавателската дейност, която упражнява със завидна находчивост.

Дата на пост

27 март, 2023

Сподели

Дата на пост

27 март, 2023

Сподели

Напиши коментар