Той бе Светец

„Пазете си душите, дяволът вече живее в хората, приказва чрез тях мазно, за да може да привлече душите. Пазете се! Няма ли вяра – сте загубени!“

Често в нашите материали публикуваме годишнини от рождението или смъртта на велики българи. С гордост припомняме делата им и с преклонение си спомняме за тях. Често обаче като общество се питаме къде останаха тези „велики българи“. Защо историята преди само стотина години е пълна с тях, а днес като че ли липсват? Времената ли се промениха или хората?

И двете. Това обаче не означава, че герои няма.

Добре Добрев, наричан простичко „Дядо Добри“, бе живото доказателство, че те не са изчезнали. Ражда се в софийското село през 1914-та, като рано-рано остава без баща, след като загива в Първата световна война. Води беден начин на живот, но не помни ранните си години. През Втората световна пада снаряд близо до него при една от бомбардировките и почти загубва слуха си. През годините постепенно приема аскетизма, отхвърляйки всичко материално и издигайки своята духовна същност на пиедестал.

Дарява всичките си имоти на църквата, а последните две десетилетия от своя живот прекарва, стоейки пред столичните храмове и „просейки“ от минаващите. Така е и останал в съзнанието на хората – леко прегърбен, гледащ надолу и подаващ своята чашка. Дарява всяка изкарана стотинка и живее в крайна бедност. Душата му обаче е пълна.

За своите 103 години дарява над 80 000 лв, което го нарежда до едни от най-големите благодетели в историята. С внесените 37 500 лв на храма „Ал. Невски“ пък се превръща в най-големия църковен меценат в историята на храма.

Отива си от този свят именно на днешния 13-ти февруари през 2018-та година в Кремиковския манастир, където живее в залеза на живота си.

„Добрата воля е справедлива и истинна. Всичко в нея е добро. Не бива да лъжем, да крадем, да прелюбодействаме. Трябва да се обичаме един друг, както Бог ни обича.“

Нека си спомним с усмивка за Дядо Добри и благодарим, че сме имали възможността да се докоснем до доброто му сърце.