Гарванското клане

Днешният ден бележи изминаването на точно век от едно от най-трагичните събития, свързано с така болезнения Македонски въпрос. На 2-ри март 1923 г. 28 българи стават жертва на масово убийство в радовишкото село Гарван, извършено от сръбските власти.

На 16 януари 1923 г. чета на ВМРО нахлува в сръбското колонистко селище Кадрифаково, като 23 души са убити, а останалите – прогонени. Това е поводът, който кара на 2-ри март великият щипски жупан Добрица Маткович да пристигне с войска в с. Гарван. Всички мъже са събрани на селския площад, докато по домовете тече обиск, придружен с посегателства срещу жените.

След като мъжете са вързани и отведени извън селото, Маткович ги разпитва и подканя да издадат дейци на ВМРО. Българите, които нямат никаква представа за комитите, съответно не успяват да отговорят нищо съществено. Тогава, по думите на очевидец:

„Началникът с мръсни псувни даде заповед да бъдат наредени всички вързани и заповяда войниците да стрелят…“.

Телата на брутално убитите остават непогребани в следващите шест дни. Към 28-те жертви следва да се прибави възрастната Цвета Томева, която, съзирайки обляните в кръв неподвижни тела, почива на място. По сведения на лидера на ВМРО Иван Михайлов в съседното село Брест също е направен опит за подобна зверска саморазправа с мирно българско население, който за щастие не се реализира.

Събитието е отбелязано чрез многохилядна панахида в памет на убитите на 15 април в София. Присъстващите чуждестранни кореспонденти имат заслуга за предизвикания широк отзвук на кървавата екзекуция в Европа.

Гарванското клане е един от многото тъжни епизоди в живота на македонските българи след Първата световна война. Все пак, въпреки жестоките сръбски издевателства над цивилни жители, те така и не успяват да изкоренят националното самосъзнание и принадлежност на българите, останали извън границите на отечеството.