sad
sad
17
angry
angry
20
up
up
72
down
down
26
heart
heart
135

Ген. Иван Колев

Преглеждания: 134Преглеждания на ден: 1
Ген. Иван Колев

Време е за поредния материал от третата, стартирана от нас поредица. Без да губим излишно време се отправяме директно към темата, като се надяваме, представената от нас история на ген. Иван Колев, да ви допадне.

Иван Колев се ражда на 15-ти септември 1863-та година в Бановка (бесарабско селище, намиращо се в днешна Украйна). Започва своето образование в родното си село, а по-късно го завършва в Белград. Желанието на младежа е да стане учител в Бановка, но молбата му е отхвърлена. След получения отказ, той се преустройва като писар в общината, а по-късно и като секретар в Софийския окръжен съд.

Така, докато гради кариера, тече животът му до 1885-та година. Именно тогава избухва Сръбско-българската война. Записва се като добровелец, а участвайки в сраженията, разбира, че неговото призвание е на бойното поле. От малък захласнат по конете, Колев мечтае за кавалерията. Постъпвайки през 1886-та във Военното училище, заявява (след като вече е записан като артилерист):

„Ако не бъда зачислен в конницата, няма да служа – ще се уволня!“

Вследствие на това бива зачислен към Трети конен полк, а на 29-годишна възраст полага успешно изпитите във Военната академия в Торино (Италия) – една от най-престижните в Европа.

След Сръбско-българската война ген. Колев участва както в Балканската, така и в Първата световна. Именно през 1914-та съумява да извърши един от най-великите подвизи в цялата световна военна история. Произведен в чин генерал и командващ 1-ва конна дивизия, той се изправя в битка за Добруджа. Противник е Румъния, подкрепена от хървати и руснаци. Родното командване се страхува от битката по няколко направления. Първо, конницата е нарочена за едно от най-слабите звена в родната армия, а второ – притеснението от това дали войниците ще тръгнат на нож срещу своите освободители, е напълно реално.  От своя страна, ген. Колев е пламенен русофил, участвал активно в детронацията на княз Александър І. За отрицателно време обаче кавалерията е модернизирана, обучена и превърната в силен като юмрук колектив. Генерал Колев е непреклонен, а думите му преди битката са запазени до днес:

„Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!“.

Нахъсана до краен предел, конницата ни се впуска пламенно към превъзхождащата я два пъти по численост противникова войска. За четири месеца непрекъснати сражения Първа конна дивизия изминава над 1000 км., без да допусне нито една загуба по пътя си. За сравнение – даваме 189 жертви, а пленяваме 490 офицери, над 6000 войника, 1 знаме, 14 оръдия, много коне и коли. Това кара Вазов вдъхновено да създаде „Добруджанската конница“, пишейки:

„Не конница – буря

от бесни демони …

Не конница – лава

в димящи талази.“

Казаците не вярват на очите си и предават на своите главнокомандващи: „Ние мислехме, че българите няма да стрелят по нас. Между това, обаче, те се хвърлят като кучета… и десет човека атакуват четиридесет.“

Успехите на ген. Колев му носят военното признание от цял свят, но влошават неговото физическо и психическо здраве. Абсолютен работохолик, той държи да е винаги близо до своите войници и за над 30 години служба си взима едва 7 месеца отпуск. Така на 29-ти юли, няколко месеца след героичните сражения, ген. Иван Колев издъхва по време на своето лечение във Виенски санаториум. Последните му думи, казани насън, са:

„Обграждат ни! Обграждат ни! По-скоро конницата в атака! Марш! Марш!”.

Наричан още Освободителят на Добруджа, името на ген. Колев умишлено дълго е премълчавано поради политически причини. Все пак той не само има смелостта да се изправи срещу руската армия, защитавайки родна територия, но и я разгромява безпрекословно.

Поклон пред паметта му!

Нека споменът за делата му никога не угасва.

Дата на пост

15 октомври, 2022

Сподели

Дата на пост

15 октомври, 2022

Сподели

Напиши коментар