Историята на генерал Георги Вазов
Когато чуем фамилното име Вазови, обикновено го свързваме преди всичко с патриарха на българската литература Иван Вазов. Днес обаче ще ви разкажем за живота на един от неговите братя – Георги Вазов, съвременник и участник в някои от най-любопитните и емблематични събития в Третата българска държава.
Ранни години и семейна среда
Георги Вазов е роден на 17 януари 1860 г. в Сопот в заможното семейство на Минчо и Съба Вазови, в което той е пето поред, но не и последно дете. През 1866 г. е заведен лично от брат си Иван Вазов във взаимното училище в Клисура. През 1873 г. завършва взаимното училище в Сопот, а на следващата година постъпва в Априловската гимназия в Габрово.
Априлското въстание и Руско-турската война
Тъй като Сопот не въстава по време на Априлското въстание през 1876 г. семейство Вазови преживява този изключително драматичен период за българския народ сравнително спокойно. През есента на 1876 г. Георги Вазов е изпратен в Румъния при чичо си Кирил, където учи една година в българско училище. Докато трае Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), Вазов е писар на руската администрация в Свищов, а баща му е убит от турците.
На 1 септември 1878 г. Вазов е приет в Одеското юнкерско училище. Две години по-късно той завършва успешно учебното заведение, проявявайки особен интерес към артилерията и тактиката, и се завръща в България. Пристигайки във Варна, той е произведен в чин подпоручик, а от 1881 г. е на служба в Източнорумелийската милиция. През 1882 г. учи в Инженерното училище в Санкт Петербург, а после и в Николаевската военна академия.
Георги Вазов през 1885-1886 г.
През 1885 г. Вазов се завръща в България, за да вземе участие в Сръбско-българската война. Той участва в сражението край Цариброд от 12 ноември и развива разузнавателна дейност в тила на противника. Заради това бива удостоен с орден „За храброст“ IV степен. През лятото на 1886 г. Георги Вазов е един от организаторите на проруския деветоавгустовски преврат, който предизвиква абдикацията на княз Александър I Батенберг.
Престой в Русия
След контрапреврата и установяването на регентско управление, Вазов е принуден да емигрира в Русия. Там през 1888 г. завършва Академията на руския генерален щаб. Завръщането на Вазов в България става възможно след затоплянето на отношенията между Княжеството и Руската империя при управлението на д-р Константин Стоилов. През 1898 г. той е върнат на служба в Българската армия, а през 1906 г. е повишен в чин генерал-майор. Две години по-късно името му е замесено в корупционен скандал и е уволнен от армията.
Балканските войни
С избухването на Балканската война през 1912 г. Вазов е назначен за началник на военните съобщения и транспорта. От 1 февруари 1913 г. е началник на Източния сектор на Одрин. Безспорно е, че именно край този град се развиват най-емблематичните събития в живота му. На 12 март, призовавайки българските войски да превземат фортовете по източния сектор на крепостта, произнася думите:
„Трябва да се помни, че в тази нощ е необходимо да се реши съдбата на Одринската крепост.
Връщане назад няма!
Противникът трябва да бъде сломен!
Напред ни чакат слава и мир, назад – безчестие и смърт!“
На следващия ден е осъществено едно от епохалните постижения на българското военно дело – пада „непревземаемата“ Одринска крепост. Това води неизменно до увеличаване на авторитета на Георги Вазов.
Георги Вазов е назначен за министър на войната в правителствата на Стоян Данев и Васил Радославов през 1913 г. и е произведен в чин генерал-лейтенант.
Политическа дейност, свързана с Първата световна война. Последни години.
След първата национална катастрофа Вазов развива обществено-политическа дейност. През септември 1914 г. става член на „Славянско дружество“, където работи с руски интелектуалци за руско-българско сближаване. На 15 март 1915 г. заедно с над 100 дейци на Народната партия изпраща писмо за запазване на неутралитет на България в Първата световна война. От май същата година Вазов е общински съветник в София.
На 10 септември 1915 г. Вазов, който е и председател на Софийското бюро на Народната партия, събира всички лидери на опозиционните партии в Софийския военен клуб. Там е изработена телеграма до българския цар Фердинанд, с която се апелира България да остане неутрална във войната, а ако намесата е наложителна, то да заеме страната на Русия. По-късно телеграмата е представена от Александър Стамболийски пред Фердинанд, но е категорично отхвърлена.
След дълго лечение на тежко заболяване в Западна Европа, Вазов се завръща в България през 1924 г. Той се заема с издаването на свои мемоари, писани в различни етапи от жизнения му път. Георги Вазов почива на 13 август 1934 г. в София.
Георги Вазов е един от най-забележителните военни след Освобождението. Той взима дейно участие в най-важните събития в новата българска държава, макар и понякога действията му да са противоречиви. За съжаление, той принадлежи към онова поколение българи, които по стечение на обстоятелствата са осъдени на това да преживеят несгодите на две национални катастрофи и да преглътнат рухването на националния идеал.