Георги Бенковски – лидерът на Априлското въстание
Днес ще ви разкажем за един от най-забележителните водачи на Априлското въстание – Георги Бенковски. Неговата революционна дейност и саможертва в името на родината са пример за достойно подражание за поколения българи.
Ранни години, търговска дейност
Георги Бенковски е роден под името Гаврил Груев Хлътев на 21 септември 1843 г. в Копривщица. Почти всички сведения, които са достъпни за неговия живот, черпим от „Записки по българските въстания“ на неговия близък другар Захарий Стоянов.
Семейството на Гаврил Хлътев не е бедно – баща му е търговец, но умира, когато синът му е едва на 5 години. Това пречи на Гаврил да надгради образованието си и понеже след смъртта на баща си той трябва да обезпечава финансово семейството, майка му го изпраща да усвои шивашкия и абаджийския занаяти. Впоследствие сам се захваща с търговия. Над десет години пътешества из Мала Азия, Александрия, Цариград, Измир и развива търговия с променлив успех.
Благодарение на всичките си преживявания през това време той натрупва житейски опит и разширява мирогледа си – научава седем езика (турски, гръцки, италиански, полски, румънски, арабски, персийски). По всяка вероятност обаче Гаврил Хлътев прегръща идеята за общонародна революция едва след като се озовава във Влашко и се запознава със Стоян Заимов. Всъщност, именно със Заимов е свързана любопитната история, която води до промяната на името му.
Гаврил Хлътев или Георги Бенковски
Фамилното име Бенковски е истинско име, принадлежало на полски патриот, заточен от Русия на о-в Сахалин. След като той успява да избяга в Япония, попада под опеката на френския посланик в Токио, който му предоставя френски паспорт, за да се прибере в Европа. В документа обаче било посочено името Антон Бенковски. Полякът заминава за Османската империя, където се среща със Стоян Заимов. Българинът му предлага да откупи френския му паспорт, а полякът да се извади турско тескере. През 1875 г. Заимов дава паспортът на Гаврил Хлътев, който от този момент насетне започва да се нарича Георги, добавяйки полската фамилия Бенковски към името си.
Участие в Старозагорското въстание
Първите данни за революционната дейност, която развива Бенковски са от 1875 г. Тогава в Босна и Херцеговина избухва въстание, а БРЦК решава да се възползва от момента, за да обяви на свой ред въстание по българските земи (т.нар. Старозагорско въстание). Редом с това се сформира малка саботажна група начело със Стоян Заимов, която трябва да подпали Цариград, а на Георги Бенковски е възложено да убие султан Абдул Азис. Акцията се проваля заради несъгласуваност и тоталния провал на самото въстание, а именно по обратния път към Букурещ Бенковски е снабден с паспорта, за който стана дума.
Участие в подготовката на Априлското въстание
В есента на 1875 г. Бенковски участва в Гюргевския революционен комитет, който взема решение за вдигане на въстание по българските земи на следващата година. Той е избран за помощник-апостол на Панайот Волов в IV (Пловдивски) революционен окръг. Георги Бенковски се откроява изключително със своите качества и активност в подготвителните дейности. Практически той се превръща в най-важният организатор на делото в Панагюрско. Между 14 и 16 април 1876 г. по негова идея е проведено събрание на целия революционен окръг в местността Оборище. Там Панайот Волов доброволно отстъпва лидерската роля в Панагюрския окръг на Бенковски. Гласувани са и извънредни правомощия за Бенковски, които пораждат известно недоволство сред част от делегатите.
Дейност на Бенковски по време на Априлското въстание
Преждевременното избухване на въстанието на 20 април в Копривщица заварва Бенковски в Панагюрище. След като получава „кървавото писмо“ на Тодор Каблешков, той енергично обявява въстанието в града и сформира „Хвърковатата чета“ в състав от 130 бойци, с която тръгва да вдига на оръжие селата от Средногорието и десния бряг на р. Марица – Мечка, Поибрене, Мухово, Церово, Славовица, Лисичево. Скоро Бенковски успява да съсредоточи въстаническите отряди в няколко основни отбранителни пункта – Панагюрище, Копривщица, вр. Еледжик, Клисура и др.
След няколко епични сражения край с. Петрич с редовен турски аскер четата се насочва към въстаническия лагер на вр. Еледжик. След 4-дневна героична съпротива, на 30 април, столицата на въстанието Панагюрище пада в турски ръце и градът е изпепелен, а населението – подложено на поголовна сеч. По това време четата на Бенковски се намира на вр. Лисец, точно над горящото Панагюрище. Там, гледайки надолу със сълзи на очите, Георги Бенковски възкликва:
„Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!“
Така, на 2 май четата на Бенковски се отправя към Тетевенския Балкан. По пътя се водят непрестанни сражения с различни турски части и на 7 май войводата разпуска четата. Заедно със Захарий Стоянов, отец Кирил и хърватина Стефан Далматинеца Бенковски търси спасение в калните пътеки на студения Балкан край Тетевен. След няколкодневно скитане из горите късметът изглежда се усмихва на четиримата другари – те биват открити от овчаря Вълю Стоилов (Мечката). По-късно Захарий Стоянов признава, че окаяното състояние на бунтовниците – те са гладни, замръзнали и подгизнали, води до това да се доверят прекалено лековерно на местния овчар. Освен това се оказва, че синът на дядо Вълю и Бенковски се познават от престоя на войводата във Влашко.
Убийството на Георги Бенковски
Въстаниците искат от Вълю, който познава местността, да ги преведе през планината до Троян. Вечерта на 12 (24) май дядо Вълю се появява и повежда групата към въпросната дестинация. По пътя те достигат до мост над река Костина. Още непреминали от другия край на реката, Бенковски, Стоянов, отец Кирил и Стефан Далматинеца остават изумени, когато старецът, едва слязъл от моста бързо притичва и заляга зад едно дърво. В следващия миг се разнася звук на изстрели.
Дядо Вълю поднася на тепсия четиримата на предварително подготвената турска засада. Георги Бенковски е улучен от вражески куршум и пада безжизнено в студените води на р. Костина. Главата му е отрязана и впоследствие пратена в Орхание (Ботевград) и София. От четиримата оцелява по чудо единствено Захарий Стоянов, за да може да разкаже историята на това предателство.
По този начин посреща смъртта си може би най-способният и енергичен водач на българската национална революция. Георги Бенковски е един от онези българи, които са се изявявали успешно и в друга сфера, но потисничеството и тиранията пробуждат порива му за свобода и го карат да оглави борбата за справедлив и достоен живот на своите сънародници. Въпреки че не доживява да види отечеството си свободно, той полага необходимите усилия, и жертвайки собствения си живот, мечтата му се осъществява две години след физическата му гибел.