Пътят към безсмъртието на Хаджи Димитър
Pанна биография и семейна среда
На 10 май 1840 г. в Сливен се ражда Димитър Николов Асенов, който остава в българската история с името Хаджи Димитър. Баща му Никола Асенов е заможен търговец, а семейството разполага с една от най-хубавите къщи в града. Титлата „хаджи“ получава едва на две години, когато заедно с родителите си е на поклонение в Йерусалим.
Начало на революционната дейност
Стабилната материална среда не спира Хаджи Димитър да следва пътя, който сам си избира – пътят на свободата. Едва 22-годишен, през юни 1862 г., той се записва като доброволец в Първата българска легия на Г. С. Раковски в Белград. След това цяло лято кръстосва из Балкана с чета. През пролетта на 1864 г. става знаменосец в четата на Стоян войвода, състоящо се от 12 души и имаща за задача да убие гръцкия владика в Търново. Малко преди да навлезе в Търново обаче четата се разпада, а Хаджи Димитър застава начело на отделите се от войводата четници и ги повежда към добре познатия му Сливенски Балкан.
През май 1865 г. в дома на Георги Раковски се планира създаването на чета, в която участват Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През юни месец тя преминава р. Дунав (от Влашко) и се насочва към Стара планина. Четата действа в района на известната местност Агликина поляна.
През пролетта на следващата година нова чета влиза в българските земи от север. Начело ѝ застават отново Хаджи Димитър и Стефан Караджа, както и Желю войвода. Тя действа в района на Сливенския Балкан до есента, когато се изтегля към Влашко.
Бойният път на четата от 1868 г.
През 1868 г. се сформира четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа като обединение на отрядите на двамата войводи. Четата е в състав от около 120 бойци, а подготовката й се провежда край Бързау, Влашко. Целта на акцията е да се предизвика общонародно въстание.
На 5 юли 1868 г. четата преминава р. Дунав край с. Вардим и се насочва на юг. След три успешни сражения срещу значителни турски части, на 9 юли четата понася огромно поражение в местността Канлъдере. Ранен и пленен е Стефан Караджа, а Хаджи Димитър успява с оцелелите 58 четници да избяга към Балкана.
На 18 юли на вр. Бузлуджа в Средна гора се състои петата и последна битка на четата, която води до пълния й разгром. Оттук обаче започват различните версии са смъртта на сливенския войвода. Единственото, което се знае със сигурност е, че Хаджи Димитър е много тежко ранен в хода на престрелката.
Версии за гибелта на Хаджи Димитър
Според по-застъпваната теория Хаджи Димитър е прострелян и умира на самото бойно поле на Бузлуджа. За това свидетелства четникът Христо Македонски: „Хаджията с револвер се защитаваше, но падна убит“. За същото говори и цариградският вестник „Курие д’Ориан“ от същата дата, като се отбелязва, че след смъртта на войводата, сабята му е изпратена на Митхад паша в Русчук. Подобна теза застъпва и Захари Стоянов в книгата си „Четите в България“. Той се позовава на разказ на Кръстю Минков, който твърди, че е видял отрязаната глава на Хаджи Димитър изложена за назидание в Търново, като това се потвърждава от думите на един свещеник от с. Енина.
Според други твърдения Хаджи Димитър действително е ранен тежко в битката на Бузлуджа, но изведнъж се разразява буря и трима четници успяват да отнесат на ръце своя войвода до казанлъшкото село Енина. Заради преследващите ги османци обаче те решават да качат Хаджи Димитър на високо в планината – на вр. Кадрафил в Сърнена Средна гора, на близо 40 км от Бузлуджа. Въпреки грижите на местни пастири Хаджи Димитър почива на 29 юли (10 август) 1868 г. и е погребан на самия връх.
Днес е трудно да се каже категорично кое от двете допускания е по-вероятно. Със сигурност има ясното около едно – оживял четник в действителност умира на вр. Кадрафил, но дали това е самият войвода, не може да се потвърди напълно. През 1880 г. останките на вр. Кадрафил са изровени, за да бъдат препогребани. Не е ясно при приемането на костите дали майката на Хаджи Димитър Хаджи Марина припознава в тях сина си, но тя ги отнася в Сливен. От 1970 г. останките се намират в Окръжния исторически музей в града. През 2016 г. беше проведено антропологично изследване, според което костите, съхранявани в музея в Сливен са на мъж между 18-22 години, докато през лятото на 1868 г. Хаджи Димитър е на 28.
Хаджи Димитър е основна фигура в българското националноосвободително движение, която оставя ярка следа в историята ни, без значение от споровете около лобното му място. Доказателство за това, че войводата ще живее завинаги в съзнанието на поколения българи дава самият Христо Ботев в едноименната си балада:
„Тоз, който падне в бой за свобода,
Той не умира (…)“