sad
sad
13
angry
angry
13
up
up
52
down
down
24
heart
heart
110

Ичко Бойчев – горноджумайският войвода

портретна снимка на Ичко Бойчев

На 17 януари 1960 г. от този свят си отива едно от големите имена на българското националноосвободително движение в Македония – Ичко Бойчев. Настоящият текст ще припомни славното дело на героя, преминавайки през основните моменти от неговата биография.

Ранни години

Христо (Ичко) Димов Бойчев е роден през 1882 г. в гр. Гумендже в днешна Гърция. Едва на 12 остава кръгъл сирак и преживява остатъка от юношеството си в изключителна бедност. В същата година завършва местното двукласно училище и се премества в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ – един от главните просветни и революционни центрове на българите извън пределите на Княжество България.

снимка на град Гумендже

град Гумендже

По пътя на революцията

В новото си обкръжение Ичко Бойчев се повлиява от идеите на националреволюционери и републиканци като маркиз дьо Ла Файет, Джузепе Мацини, Джузепе Гарибалди, Георги Раковски, Васил Левски и Христо Ботев. В Солун Бойчев бързо навлиза в тайните среди на българските революционери и скоро става член на ВМОРО.

Липсата на финансови средства обаче предопределя съдбата му. Той е принуден да преустанови обучението си в гимназията, поемайки по пътя на революцията. Става част от четата на легендарния Апостол войвода, където бързо впечатлява със своите качества и скоропостижно е „назначен” за пръв помощник на Ениджевардарското слънце. През 1903 г. четата взима дейно участие в Илинденско-Преображенското въстание. На 12 август формированието начело с Апостол войвода подпалва турската казарма в Гюмендже, а през месец септември води няколко тежки сражения с аскер (*аскер – редовна турска войска) – при Рамна, Гъндач и Гола чука.

След кървавото потушаване на въстанието Ичко Бойчев се прехвърля в четата на Христо Чернопеев в Кукушко. Тя се занимава както със съпротива срещу местната османска власт, така и с ликвидиране на гръцките военни части в района. През юли 1904 г. Бойчев участва в петчасово сражение край с. Попчево срещу турците, а през септември е едно от главните действащи лица в бомбения атентат на моста при с. Аматово, насочен срещу гръцките андартски чети.

Войвода на Горна Джумая

През 1905 г. Бойчев е делегат на конгреса на Серския революционен окръг в местността Белемето и е избран за горноджумайски войвода. Той печели много привърженици на революционното дело в околията, но и води редица тежки битки с турски части по западния бряг на р. Струма. Начело на организацията в горноджумайско, Бойчев полага усилия за развиване на църковното и просветното дело, а често му се налага да се справя с вилнеещи в региона башибозушки или цигански банди.

Ичко Бойчев и Яне Сандански

В този период Ичко Бойчев е особено близък с Яне Сандански. При с. Марулево четите на двамата войводи са предадени, но при среднощна престрелка с редовен турски аскер успяват да се спасят. През 1910 г. Ичко Бойчев се жени за Александра Стоилова от Горна Джумая, момиче, произхождащо от заможно семейство. Техен кум е именно Яне Сандански, а на следващата година същият става кръстник на първородния син на Бойчев Виктор.

Промените в Османската империя през 1908 г. 

Младотурската революция от юли 1908 г. коренно променя националноосвободително движение в Македония и Одринско. Първоначално революционерите биват признати от новата власт и се легализират. Назначен е за управител на Кресненската нахия, но още през 1909 г. отбелязва, че новият режим в Цариград е националистически и силно реакционен, което налага връщането към конвенционалната революционна дейност.

След 1910 г. Бойчев се заема с възстановяване на революционната мрежа в горноджумайско, а през 1911 г. отново оглавява чета, защитавайки българите от поведението на властите.

Войните за национално обединение

По време на Балканската война четата на Ичко Бойчев действа като предна част на прочутата Седма пехотна рилска дивизия. От 5 до 7 октомври 1912 г. четата взема дейно участие в освобождаването на Горна Джумая и съседните села. През Междусъюзническата война четата на Бойчев е част от състава на Македоно-одринското опълчение и води боеве със сърбите по средното течение на р. Вардар.

След края на войната Христо Чернопеев изпраща Бойчев в Малешевско да се бори срещу антибългарските прояви на новите управници, като се стига до няколко сражения със сръбски части.

След избухването на Първата световна война Бойчев е произведен в подофицерски чин. Участва в битките при Криволак, Гевгели, Дойран, Битоля и при Завоя на р. Черна.

Ичко Бойчев след Първата световна война

На 5 октомври 1918 г. Бойчев е назначен за околийски началник на Горна Джумая. Като такъв той успява да предпази града от съглашенска окупация от сенегалски войски, съчинявайки теорията, че в града върлува епидемия. След войните за национално обединение ВМРО е много променена организация. Бойчев става член на Спомагателната организация на новото ВМРО, оглавено от Тодор Александров. През 1923 г. се застъпва за част от задържаните след Септемврийското въстание и те са освободени.

Бойчев стои настрана от братоубийствените борби във ВМРО, започнали с въстанието от 1923 г. и Майския манифест от 1924 г. От 1923 до 1928 г. е директор на тютюневата кооперация „Бохча“. Благодарение на негово посещение по работа в Чехословакия през септември 1924 г. той пропуска масовия погром на десницата във ВМРО срещу прокомунистическите сили в движението като отговор на убийството на Тодор Александров.

След Деветнадесетомайския преврат от 1934 г. националноосвободителните организации са поставени извън закона и Бойчев е интерниран в Стара Загора, откъдето се завръща чак през пролетта на 1935 г.

Последни години

След новите политически промени в България от 1944 г. властите учудващо се отнасят първоначално добре с Ичко Бойчев. След директивата за поетапно изграждане на Балканска федерация започва процес на насилствено македонизиране на българите от Пиринския край. По време на преброяването от декември 1946 г., когато местните са принуждавани да признаят, че по народност са „македонци“, Бойчев заявява:

Аз съм македонски българин и не мисля да се отричам от своята националност пред когото и да било.“ 

На 1 август 1950 г., навръх 47-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание, Ичко Бойчев е изселен в Бяла черква заедно със семейството си, като се завръщат в Благоевград през 1954 г. На 17 януари 1960 г. Ичко Бойчев напуска този свят, а погребението му е посетено от хиляди признателни българи.

паметника на Ичко Бойчев

Историята на Христо (Ичко) Бойчев преминава през какви ли не поврати, падения и върхове, сякаш подобно на политическото развитие на българската държава от онова време. Той обаче остава личност, която успява да се утвърди като истински българолюбец в различни епохи и да участва във всички най-важни вътрешно- и външнополитически процеси в България през 20 век.

Дата на пост

18 януари, 2024

Сподели

Дата на пост

18 януари, 2024

Сподели

Напиши коментар