Историята на войводата Мамин Кольо

На 20 март 1880 г. е роден Никола Коев – български революционер и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Въпреки че е носител на колоритното прозвище Мамин Кольо, неговата прелюбопитна биография не се радва на широка популярност в днешно време.

Мамин Кольо е роден под името Никола Коев Николов в Хасково на 20 март 1880 г. Той е племенник на именития борец за национално освобождение на българите в Тракия и Македония Атанас (Тане) Николов. Толкова близката роднинска връзка с един истински войвода е незаобиколим фактор и предпоставка за оформянето на патриотични и родолюбиви възгледи у младия Никола. Той завършва основното си образование в родния град, след което от януари 1901 до ноември 1902 г. служи в 10-ти пехотен родопски полк.

Още в казармата Никола Коев се присъединява към редиците на ВМОРО. По същото време чичо му Тане Николов подготвя чета, с която да навлезе в Тракия и да организира местното население за бунт. Всичко това повлиява на младия Никола, който веднага след уволнението си от 10-ти полк, заминава за София с идеята да се запише в четите, които се готвят за преминаване в Македония.

Това негово решение обаче предизвиква огромно притеснение в семейството му. Бащата на Никола Коев – Кою Николов в писмо моли брат си за „помощ“, като отклони сина му от самоубийственото решение.

„Аз на Коле давам 60 декара ниви, къщата и дама (обора), затова те моля ти да му пишеш да остане у дома. Моля те като брат, ти да му напълниш главата…“, пише той на Тане Николов. Дали и какъв разговор са провели чичо и племенник, не знаем, но е показателно, че след този епизод Никола Коев получава прякора си Мамин Кольо.

Въпреки всички вътрешносемейни перипети Мамин Колю не променя избора си, и през 1903 г. влиза в Македония като част от четата на Иван Наумов, включвайки се в Илинденско-Преображенското въстание. Заедно с Коста Христов – Попето запалват жандармерийската казарма в Крушево, с което сломяват османската съпротива в града, концентрирана изцяло в пределите на въпросната сграда.

След разгрома на въстанието Мамин Колю се прибира в България, но с това не приключва вълнуващия му живот като революционер. През 1904 г. с Иван Наумов в София стрелят по турския консул и раняват гавазина му. В следствие на това българските власти са длъжни да ги арестуват и осъдят. Половин година по-късно, без да са амнистирани, двамата с Иван Наумов – Алябака тихомълком са освободени от затвора, като са посъветвани да изчезнат от полезрението на властите. Затова Мамин Колю заминава веднага за Македония, където в следващите години участва в няколко чети.

Никола Коев участва и в османските междуособици от 1908-1909 г. След като през лятото на 1908 г. младотурците извършват държавен преврат и преустановяват султанското господство, през 1909 г. Абдул Хамид II прави опит за контрапреврат. Именно тогава младотурците се обръщат към ВМОРО за подкрепа и Мамин Колю е сред българите от четата на Христо Чернопеев, взели участие в похода към Цариград за детронацията на султана.

При избухването на Балканската война през 1912 г. Мамин Колю е байрактар и подвойвода в четата на чичо си. При защитата на прохода Елидже, свързващ България с Беломорска Тракия Никола Коев се превръща в самостоятелен войвода. В началото на 1913 г. Мамин Колю, като подвойвода на Тане Николов, сътрудничи на Покръстителната мисия на Българската Екзархия в Родопите, в резултат на която насилствено са покръстени около 200 хиляди души. 

С края на Балканските войни Мамин Кольо слага край на четническата си дейност. Има сведения, че през 1914  се жени в с. Кушланли в Западна Тракия, и до 1919 г. живее със семейството си в Ксанти и Гюмюрджина. След края на Първата световна война и загубата на Беломорието, Мамин Колю съдейства на Вътрешната тракийска революционна организация, бореща се срещу гръцката окупация на Западна Тракия.

След 1925 г. Никола Коев се оттегля окончателно от революционна дейност и заедно с чичо си Тане Николов започват да работят в мелница в Асеновград. След Втората световна война до края на живота си Мамин Колю живее в родното си Хасково, където умира на 30 юли 1961 г.

Никола Коев, познат повече със своя интересен прякор, е една неповторима личност от българската история, която взима дейно участие в борбите на българите от Тракия и Македония за автономия. Доказателство, че неговото име живее трайно в паметта на хората, са народните песни, които са му посветени.

– А бре Колю, мамин Колю, мамина комита

Не наоди ли се, Колю, по Пирин планина?

Не наноси ли се, Колю, пушка манлихера?

Не ти ли е жално, Колю, за твоята майка?

Не ти ли е жално, Колю, за твоята жена?

Не ти ли е жално, Колю, за твоите деца?

– На мен ми е майка, мале, Пирин планина,

На мен ми е жена, мале, пушка манлихера,

На мен са ми деца, мале, дребните куршуми. 

Къде да ги пратя, мале, работя ми вършат,

Работа ми вършат, мале, назад не се връщат.