sad
sad
17
angry
angry
20
up
up
72
down
down
26
heart
heart
135

Историята на войводата Мамин Кольо

Преглеждания: 1 486Преглеждания на ден: 1
рамкиран портрет на войводата Мамин Кольо

На 20 март 1880 г. е роден Никола Коев – български революционер и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Въпреки че е носител на колоритното прозвище Мамин Кольо, неговата прелюбопитна биография не се радва на широка популярност в днешно време.

Мамин Кольо е роден под името Никола Коев Николов в Хасково на 20 март 1880 г. Той е племенник на именития борец за национално освобождение на българите в Тракия и Македония Атанас (Тане) Николов. Толкова близката роднинска връзка с един истински войвода е незаобиколим фактор и предпоставка за оформянето на патриотични и родолюбиви възгледи у младия Никола. Той завършва основното си образование в родния град, след което от януари 1901 до ноември 1902 г. служи в 10-ти пехотен родопски полк.

черно-бяла снимка от сватбата на мамин Кольо
Сватбата на Мамин Кольо

Още в казармата Никола Коев се присъединява към редиците на ВМОРО. По същото време чичо му Тане Николов подготвя чета, с която да навлезе в Тракия и да организира местното население за бунт. Всичко това повлиява на младия Никола, който веднага след уволнението си от 10-ти полк, заминава за София с идеята да се запише в четите, които се готвят за преминаване в Македония.

Това негово решение обаче предизвиква огромно притеснение в семейството му. Бащата на Никола Коев – Кою Николов в писмо моли брат си за „помощ“, като отклони сина му от самоубийственото решение.

„Аз на Коле давам 60 декара ниви, къщата и дама (обора), затова те моля ти да му пишеш да остане у дома. Моля те като брат, ти да му напълниш главата…“, пише той на Тане Николов. Дали и какъв разговор са провели чичо и племенник, не знаем, но е показателно, че след този епизод Никола Коев получава прякора си Мамин Кольо.

Въпреки всички вътрешносемейни перипети Мамин Колю не променя избора си, и през 1903 г. влиза в Македония като част от четата на Иван Наумов, включвайки се в Илинденско-Преображенското въстание. Заедно с Коста Христов – Попето запалват жандармерийската казарма в Крушево, с което сломяват османската съпротива в града, концентрирана изцяло в пределите на въпросната сграда.

След разгрома на въстанието Мамин Колю се прибира в България, но с това не приключва вълнуващия му живот като революционер. През 1904 г. с Иван Наумов в София стрелят по турския консул и раняват гавазина му. В следствие на това българските власти са длъжни да ги арестуват и осъдят. Половин година по-късно, без да са амнистирани, двамата с Иван Наумов – Алябака тихомълком са освободени от затвора, като са посъветвани да изчезнат от полезрението на властите. Затова Мамин Колю заминава веднага за Македония, където в следващите години участва в няколко чети.

снимка на четата на Тано Николов където е и Мамин Кольо

Никола Коев участва и в османските междуособици от 1908-1909 г. След като през лятото на 1908 г. младотурците извършват държавен преврат и преустановяват султанското господство, през 1909 г. Абдул Хамид II прави опит за контрапреврат. Именно тогава младотурците се обръщат към ВМОРО за подкрепа и Мамин Колю е сред българите от четата на Христо Чернопеев, взели участие в похода към Цариград за детронацията на султана.

При избухването на Балканската война през 1912 г. Мамин Колю е байрактар и подвойвода в четата на чичо си. При защитата на прохода Елидже, свързващ България с Беломорска Тракия Никола Коев се превръща в самостоятелен войвода. В началото на 1913 г. Мамин Колю, като подвойвода на Тане Николов, сътрудничи на Покръстителната мисия на Българската Екзархия в Родопите, в резултат на която насилствено са покръстени около 200 хиляди души. 

С края на Балканските войни Мамин Кольо слага край на четническата си дейност. Има сведения, че през 1914  се жени в с. Кушланли в Западна Тракия, и до 1919 г. живее със семейството си в Ксанти и Гюмюрджина. След края на Първата световна война и загубата на Беломорието, Мамин Колю съдейства на Вътрешната тракийска революционна организация, бореща се срещу гръцката окупация на Западна Тракия.

След 1925 г. Никола Коев се оттегля окончателно от революционна дейност и заедно с чичо си Тане Николов започват да работят в мелница в Асеновград. След Втората световна война до края на живота си Мамин Колю живее в родното си Хасково, където умира на 30 юли 1961 г.

Снимка в цял ръст на Никола Коев

Никола Коев, познат повече със своя интересен прякор, е една неповторима личност от българската история, която взима дейно участие в борбите на българите от Тракия и Македония за автономия. Доказателство, че неговото име живее трайно в паметта на хората, са народните песни, които са му посветени.

– А бре Колю, мамин Колю, мамина комита

Не наоди ли се, Колю, по Пирин планина?

Не наноси ли се, Колю, пушка манлихера?

Не ти ли е жално, Колю, за твоята майка?

Не ти ли е жално, Колю, за твоята жена?

Не ти ли е жално, Колю, за твоите деца?

– На мен ми е майка, мале, Пирин планина,

На мен ми е жена, мале, пушка манлихера,

На мен са ми деца, мале, дребните куршуми. 

Къде да ги пратя, мале, работя ми вършат,

Работа ми вършат, мале, назад не се връщат.

Дата на пост

20 март, 2023

Сподели

Дата на пост

20 март, 2023

Сподели

Напиши коментар