sad
sad
13
angry
angry
13
up
up
53
down
down
24
heart
heart
111

Капитан Петко войвода – българският Гарибалди

черно-бяла снимка на капитан петко войвода

Често родната историография не обръща необходимото внимание на значими личности, които се радват на огромно признание и са на почит в общественото съзнание. Към тази група спада и капитан Петко войвода – една истинска легенда, с чиито подвизи са закърмени няколко поколения българи, докато историята му остава неизвестна в детайли за мнозина в днешно време.

Ранни години – първи период на активност на четата на Петко (1861-1864 г.)

Петко Киряков Петков е роден на 6 декември 1844 г. в с. Доганхисар, недалеч от Дедеагач в Беломорска Тракия в семейство с общо девет деца. Причината да поеме по пътя на революционната дейност е една случка в юношеските му години. Тогава той вижда как турци убиват един от братята му Матю и братовчед му Вълчо и едва на 17 години събира група от седем младежи, за да отмъстят за невинните жертви. След като ликвидират убийците на своите близки, младите хайдути разбиват през юни 1861 г. турска потеря и скоро четата им набира популярност.

На 6 януари 1863 г. обаче нарасналата до 9 души чета на Петко е обградена от 130 заптиета и башибозуци край с. Исьорен (Одринско). Двама българи са убити, а Петко войвода и други негови другари са заловени. Следват месеци на нечовешки изтезания и разнасяне из затворите за Петко войвода, но към края на годината той единствен от цялата си чета успява да избяга от ужаса на турския плен. През 1864 г. с нови съратници капитан Петко продължава да води епични сражения с турците по цялото Беломорие. Четата се превръща в постоянна и основна заплаха да турските власти в Тракия, а мълвата за нейните славни подвизи се разнася чак до съседна Гърция.

Участие в Критското въстание

Именно заради това през късната есен на 1864 г. е привлечен от гръцки революционери, готвещи въстание срещу Османската империя на о-в Крит. Петко пристига в Атина, където слуша лекции във военната академия, а през 1866 г. заминава за Италия и се среща с бащата на италианското обединение – Джузепе Гарибалди. Той отсяда в дома му, където двамата съставят „гарибалдийската дружина“ от 220 италианци и 67 българи, която се включва в Критското въстание. След разгрома на бунта през 1868 г. Петко войвода се установява в Атина.

паметника на кап. Петко Войвода в Рим
Паметникът на кап. Петко войвода в Рим

Завръщане в България – дейност на четата през 1869-1879 г. 

На 12 май 1869 г. от гръцката столица Петко потегля с чета отново към българските земи и пристига на 3 юни край устието на р. Марица. Още през следващия месец тя води няколко успешни сражения с турците край градовете Дедеагач, Енос и Кешан. След неуспешен заговор за убийство срещу Петко войвода, през 1871 г. той напада селото Коюшепе, където всички черкези са избити. През лятото и есента хайдушката дружина води боеве в същото и съседни села срещу турци, башибозук и низами, които водят до пълен успех над еноския каймакамин Тахир бей.

През 1872 г. срещу Петковата чета е изпратен Арап Хасан, който съвсем скоро попада в плен на революционерите. Животът му е разменен срещу освобождението от затвора на всички, обвинени, че са помагачи на войводата. Това води и до пълната капитулация на Одринския валия – той признава Петко за „самоуправен владетел“ и му плаща налог 6000 турски златни лири.

През 1873 г. четата става въстаническа – наименува се Първа българска родопска дружина, а на 23 април е съставен и нейният учредителен документ – устав. Дружината е преструктурирана, като се разделя на бойна част – четници, тилова част – ятаци, разузнаване – шпиони и счетоводство, като по този начин проличават военно-стратегическите и организационните умения на Петко войвода.

цветна снимка на капитан Петко войвода
Оцветили: Royal Bulgaria in colour

През следващите години четата продължава да води битки, като за отбелязване е фактът, че срещу българите вече се праща и редовна турска войска. В лятото на 1874 г. Одринският валия лично предвожда срещу Петко 2000 войници, заедно с всички башибозук и всички каймаками от вилаета, но отново се проваля. През 1875 г. при една битка край Димотика четата на капитан Петко (30 души ) води бой с 500 черкези и ги отблъсква, въпреки че войводата е тежко ранен в ръката. По време на Априлското въстание през 1876 г. Петко и неговата дружина се въздържат от акции, за да не изложат на допълнителни репресии българското население в Тракия.

Четата на кап. Петко войвода и Руско-турската война

По време на Руско-турската освободителна война четата на Петко войвода предимно осъществява закрила върху българското население от изстъпленията на отстъпващите османски войски. През 1878 г. тя получава задача от руското командване да защитава християнското население в Родопите от формированията на британския офицер на турска служба Сенклер. В около десет кръвопролитни сражения срещу сенклеристите от 29 март до 5 юли и с цената на немалко жертви дружината на Петко войвода успява окончателно да изтласка врага към Кърджалийско. През юни 1879 г., точно 18 години след формирането си и със стотици битки зад гърба си, четата бива разпусната.

Живот в следосвобожденска България

След Освобождението Петко войвода заминава в Русия, където се среща лично с император Александър II, който го удостоява с чин капитан от руската армия и му подарява имение от 160 000 акра в Киевската губерния. След като се завръща във вече свободна България, той заживява във Варна. През 1891 г. към него са отправени несъстоятелни обвинения за опит за атентат срещу тогавашния силов министър-председател Стефан Стамболов.

Наред със заграбените му активи, възлизащи на около 60 000 златни лева, на 27 юли 1892 г. войводата е хвърлен в крепостта Ичкале, където в продължение на 50 дни е брутално измъчван. Едва след падането от власт на Стамболов през пролетта на 1894 г. войводата е освободен.

През юни 1895 г. Петко войвода помага на Георги Христов Маламата в Станимака (Асеновград) да организира и оглави Пловдивско-Станимашката чета, която участва в Четническата акция на ВМОК в Македония през лятото. През 1896 г. във Варна Петко войвода основава тракийското емигрантско дружество „Странджа“, поставяйки началото на националноосвободителното движение на българите в Одринско. Капитан Петко войвода е сред учредителите на Демократическата партия във Варна.

кап. Петко войвода на стол

Петко Киряков умира на 7 февруари 1900 г. и е погребан във Варна. Делото на великия българин, участвал почти двадесет години без прекъсване в стотици, вероятно хиляди битки срещу душманите на българското население в Тракия, е съизмеримо единствено с постигнатото от обединителя на Италия – Джузепе Гарибалди (по ирония на съдбата пътят им се пресича). Петко войвода е може би най-големият български революционер, доживял да види отечеството си свободно, но тъй като четата му действа в територии, които след 1878 г. не попадат в границите на България, личността му рядко се свързва пряко с Освобождението. Десетките паметници в България и зад граница, както и народните песни, посветени на легендарния войвода, свидетелстват за признателността на поколения българи към закрилника на Тракия.

За тези, които искат да изживеят част от тази история и да се насладят на красотите на Тракия, предлагаме уникалната възможност да се настаните във Вила Топлика.

Дата на пост

15 април, 2023

Сподели

Дата на пост

15 април, 2023

Сподели

Напиши коментар