Летен Симеоновден

С тарите хора казват, че в живота ни случайности не съществуват и всяко едно съвпадение е отчетено от нашите сетива с причина. Дали това е така, ние от „Българолюбие” не се наемаме да конкретизираме, но сме склонни да приемем с лека усмивка и „намигване“ за едно по-добро бъдеще именно този тип (не)видими знаци.

Защо ви казваме всичко това? Защото днес – на 1-ви септември, публикуваме първия си материал след близо едногодишна пауза. Пауза, в която използвахме всеки ден, за да подготвим и изградим новата, по-развита концепция на проекта „Българолюбие”. Близо 365 дни на (не)видими за хората около нас труд, лишения, множество срещи с хора и десетки хиляди изписани думи, които тепърва ще имаме удоволствието да ви представим. 300, че и повече, дни на надежди, съмнения и вяра в това, което правим, макар и скрито от вашите погледи. От днес нещата започват да излизат наяве. Завесата се вдига и осветява нашето ново начало. За нас годината започва именно днес, така че…

…Още ли се чудите защо бяха нужни тези встъпителни думи? Разбираме ви. Доверете ни се обаче и продължете да четете, за да намерите отговор на всички, възникнали в съзнанието ви въпроси.
Дами и господа, познати и тепърва запознаващи се с „Българолюбие“ – време е за първия материал от нашето ново летоброене. Приятно четене!

Днешният 1-ви септември е изключително важен за църковната вяра и за целия християнски православен свят. На този ден почитаме паметта на преподобния Симеон Стълпник, отбелязвайки годишнина от неговия последен земен път. Казано с други думи – днес отбелязваме Летния Симеоновден – началото на Църковната година и изпълненото със символи начало на есенната оран и сеитба. Някои от въпросите ви вече получиха своите отговори, нали? Но нека продължим по същество…

Симеон Стълпник умира на 1-ви септември 460-та на преклонната възраст от 103 години. Той е описван в църковните книжа като покровител на селскостопанския труд, тъй като преди да постъпи в манастир и да отдаде живота си на вярата, е изкарвал прехраната си като пастир. В различните краища на нашата родина пък се срещат разновидности в името – празникът се нарича още „Симеон орач“, Симеон сърп“, както и „Земеделската нова година“. Посланието е ясно – новото начало е настъпило, а семената за посев се заравят в земята с надежда за добра и богата реколта. Не можем да скрием и тук леката си усмивка, пишейки тези думи, но няма да изпадаме в нови авторски размишления, а директно минаваме нататък…

С такова богатство от символи Симеоновден няма как да не бъде и изпълнен с множество ритуали. Най-ярките от тях са свързани със зърното, трапезата и добитъка. В навечерието на Църковната нова година посевите се освещават в църквата, а в зърното се поставя нанизана на червен конец смесица от малки предмети с голямо значение – орехи, плодове, монети, както и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер. Преди да седнат на трапезата, нашите прадеди са отделяли нужното внимание на воловете – за тях се приготвяли кравайчета, били хранени с пшенични питки, а през целия ден хората се изправяли в знак на уважение към минаващите по улицата животни. Курбанът за празника пък се приготвял от петел или черна кокошка. На масата още място намирали зелник и задължително усукана прясна пита. Нейното разпределение също е повече от любопитно – попаднала в ръцете на орача, той я делял на четири. Първото парче хвърлял на изток по посока изгрева, второто било за воловете, третото заравял в земята, а четвъртото заделял за себе си. След това обличал чиста бяла риза и потеглял към къра.

Освен църковен Симеоновден е и личен празник на хиляди у нас. Своя имен ден честват всички, носещи имената Симеон, Моника, Симо, Симона и техните производни. Желаем им от все сърце здраве, любов и късмет. Нека надеждата за по-добри дни не ги напуска никога, а новата (макар и не календарна) година им донесе само хубави емоции.

Последното отправяме също към нас, а и към вас, скъпи читатели!