sad
sad
13
angry
angry
13
up
up
52
down
down
24
heart
heart
110

Найден Геров – Авторът на Първата Българска Поема

Преглеждания: 1 264Преглеждания на ден: 3
черно-бял- портрет на поетът Найден Геров

На днешния 23 февруари, но през 1823 г., в Копривщица се ражда една от най-ярките фигури на Българското възраждане – учителят, издателят и общественикът Найден Геров. Днес неговото име съвсем основателно се ползва с признателност за делото му в контекста на движението за новобългарска просвета и култура.

Найден Геров Добревич е осмото дете в семейството на потомствения учител Геро Добрович-Мушек и Стойка, като се счита, че фамилията им е сред най-старите в Копривщица. Найден Геров започва да се обучава в килийното училище на баща си, създадено в родния му дом. През 1834-1837 г. учи в Гръцкото училище в Пловдив, преди отново да се завърне в родния си град, където от 1837 г. попада под напътствията на Неофит Рилски.

Кадър на родната къща на Найден Геров
Родната къща на Найден Геров; кадър: opoznai.bg

Именно големият български учител изпраща Геров две години по-късно в Одеса, където да продължи образованието си в местната гимназия. През 1841 г. Найден Геров се записва в Ришельовския лицей (също в Одеса), който завършва с отличие след четири години. В онези години Одеса е център на българската интелектуална емиграция – там се подвизават възрожденци като Никола Палаузов, Иван Богоров, Добри Чинтулов, Васил Априлов, които споделят виждането, че просветата и познанието са пътят, по който българският народ да се пробуди от дълбокия си сън. Тази родолюбива и научна среда сякаш отприщва творческите заложби на Найден Геров. Младият копривщенец  издава книгата „Начала на християнското учение“ през 1843 г., а две години по-късно се появява и първата българска поема „Стоян и Рада“. Наред с всичко това Геров се занимава с руски преводи, издаване на научни трудове, но най-важното откритие, което прави за себе си, е вероятно любовта към изучаването на българския език. Използва времето, прекарано в Руската империя, за да обикаля градовете по Северното Черноморие с българско население за проучване, събиране и документиране на фолклорни материали.

След завършването на лицея през 1845 г. Геров иска да продължи обучението си във Виена, но не получава стипендия и решава да се прибере в родния си град, за да предаде своите знания на българските деца. През 1846 г. той открива едно от първите класни училища – двукласното училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Копривщица. В учебното заведение се прилагат най-напредничавите за времето си методи на обучение, като за целта допринасят и педагогическите умения на Найден Геров. За това свидетелстват и думите на един от неговите ученици – Христо Г. Данов: „При Найден Геров чух майчиния си език и видях що е наука“. 

През 1850 г. Найден Геров открива още едно класно училище, този път в Пловдив. По негова инициатива, на 11 май 1851 г. там се чества празникът на братята Кирил и Методи – създателите на славянската писменост, като благодарение на това празникът започва да се отбелязва ежегодно. В следващите години той се бори да изтласка гръцкото културно и църковно влияние от региона. За съперничеството с гръцките даскали и духовни лица, които приповдигнато повтарят „само гръцкият език е приспособим за учение, напусто се мъчите с вашия дебел български език“ разказва самият Геров:

цветен портрет на Найден Геров

(…) аз поканих владиката с всичките присъствуващи първенци гърци да дойдат на моя изпит, на българския изпит в българското училище. Разнообразието на преподаваните предмети, разбраните отговори на учениците, решението на много математически и физически задачи, точното показване на георгафически места слисаха присъствуващите гърци… Гръцкият владика се навъси и подкачи да пита гръцките учители защо тези предмети не се учат в тяхното училище. След изпита гърците си отидоха като попарени, те се изпокараха и промениха учителите си, а моите ученици и нашите българи тържествуваха“.

            По време на Кримската война (1853-1856 г.) Геров напуска българските земи в посока Санкт Петербург, където публикува статии относно положението на българския народ под османска власт. След края на войната е назначен за руски вицеконсул в Пловдив. Неприкосновеността, която дипломатическата служба му осигурява, позволява на Геров да подпомага прикрито българското националноосвободително движение от една страна, а от друга, да развива безпрепятствено научната и просветителската си дейност. Трябва да се отбележи, че като заемащ руска служба той влиза в остри противоречия с Г. С. Раковски и Васил Левски по повод на революционното дело – Геров смята, че българите трябва да постигнат освобождението си не чрез индивидуални действия, а по мирен път и с помощта на Русия.

По време на Априлското въстание Найден Геров постоянно залива висшестоящите си с доклади за османските изстъпления над българите, за което е обвинен в подстрекателство и преместен в Цариград. Геров се заема със задачата да предизвика реакция на великите сили след потушаването на въстанието – съдейства за изпращането на дипломатическите мисии на Драган Цанков и Марко Балабанов през лятото на 1876 г. След освобождението, по време на Временното руско управление (1877-1879 г.), работи в канцеларията за гражданско управление на княз Владимир Черкаски, а на 4 юли 1877 г. е назначен за губернатор на Свищов.

След възстановяването на българската държава Геров се връща към основното си поприще – езикознанието. В периода от 1895 до 1899 г. издава първите три тома от своят епохален труд, на който посвещава по-голямата част от живота си – „Речник на български език с тълкувание на български и руски думи“. Многотомният тълковен речник съдържа близо 80000 думи, 15500 пословици и 5000 откъса от песни и е с фундаментална стойност за българската култура. Найден Геров умира на 9 октомври 1900 г. в Пловдив. Четвъртият е петият том на неговия речник са публикувани от племенника му посмъртно.

мраморен бюст на Наден Геров
Паметник на Найден Геров в Копривщица; кадър: opoznai.bg

Найден Геров е възрожденец, будител, учител, лингвист и дипломат, чийто принос за българския народ и нация е неизмерим. Въпреки че понякога неговото име предизвиква негативни коментари по повод на руската му служба, фактът, че редица образователни институции носят гордо неговото име, и че споменът за неговото дело продължава да живее вече два века в българската народна памет, е показателен за признателността, която всички би трябвало да питаем пред тази светла личност от нашата история.

Дата на пост

23 февруари, 2023

Сподели

Дата на пост

23 февруари, 2023

Сподели

Напиши коментар