Найден Геров – Авторът на Първата Българска Поема
На днешния 23 февруари, но през 1823 г., в Копривщица се ражда една от най-ярките фигури на Българското възраждане – учителят, издателят и общественикът Найден Геров. Днес неговото име съвсем основателно се ползва с признателност за делото му в контекста на движението за новобългарска просвета и култура.
Найден Геров Добревич е осмото дете в семейството на потомствения учител Геро Добрович-Мушек и Стойка, като се счита, че фамилията им е сред най-старите в Копривщица. Найден Геров започва да се обучава в килийното училище на баща си, създадено в родния му дом. През 1834-1837 г. учи в Гръцкото училище в Пловдив, преди отново да се завърне в родния си град, където от 1837 г. попада под напътствията на Неофит Рилски.
Именно големият български учител изпраща Геров две години по-късно в Одеса, където да продължи образованието си в местната гимназия. През 1841 г. Найден Геров се записва в Ришельовския лицей (също в Одеса), който завършва с отличие след четири години. В онези години Одеса е център на българската интелектуална емиграция – там се подвизават възрожденци като Никола Палаузов, Иван Богоров, Добри Чинтулов, Васил Априлов, които споделят виждането, че просветата и познанието са пътят, по който българският народ да се пробуди от дълбокия си сън. Тази родолюбива и научна среда сякаш отприщва творческите заложби на Найден Геров. Младият копривщенец издава книгата „Начала на християнското учение“ през 1843 г., а две години по-късно се появява и първата българска поема „Стоян и Рада“. Наред с всичко това Геров се занимава с руски преводи, издаване на научни трудове, но най-важното откритие, което прави за себе си, е вероятно любовта към изучаването на българския език. Използва времето, прекарано в Руската империя, за да обикаля градовете по Северното Черноморие с българско население за проучване, събиране и документиране на фолклорни материали.
След завършването на лицея през 1845 г. Геров иска да продължи обучението си във Виена, но не получава стипендия и решава да се прибере в родния си град, за да предаде своите знания на българските деца. През 1846 г. той открива едно от първите класни училища – двукласното училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Копривщица. В учебното заведение се прилагат най-напредничавите за времето си методи на обучение, като за целта допринасят и педагогическите умения на Найден Геров. За това свидетелстват и думите на един от неговите ученици – Христо Г. Данов: „При Найден Геров чух майчиния си език и видях що е наука“.
През 1850 г. Найден Геров открива още едно класно училище, този път в Пловдив. По негова инициатива, на 11 май 1851 г. там се чества празникът на братята Кирил и Методи – създателите на славянската писменост, като благодарение на това празникът започва да се отбелязва ежегодно. В следващите години той се бори да изтласка гръцкото културно и църковно влияние от региона. За съперничеството с гръцките даскали и духовни лица, които приповдигнато повтарят „само гръцкият език е приспособим за учение, напусто се мъчите с вашия дебел български език“ разказва самият Геров:
„(…) аз поканих владиката с всичките присъствуващи първенци гърци да дойдат на моя изпит, на българския изпит в българското училище. Разнообразието на преподаваните предмети, разбраните отговори на учениците, решението на много математически и физически задачи, точното показване на георгафически места слисаха присъствуващите гърци… Гръцкият владика се навъси и подкачи да пита гръцките учители защо тези предмети не се учат в тяхното училище. След изпита гърците си отидоха като попарени, те се изпокараха и промениха учителите си, а моите ученици и нашите българи тържествуваха“.
По време на Кримската война (1853-1856 г.) Геров напуска българските земи в посока Санкт Петербург, където публикува статии относно положението на българския народ под османска власт. След края на войната е назначен за руски вицеконсул в Пловдив. Неприкосновеността, която дипломатическата служба му осигурява, позволява на Геров да подпомага прикрито българското националноосвободително движение от една страна, а от друга, да развива безпрепятствено научната и просветителската си дейност. Трябва да се отбележи, че като заемащ руска служба той влиза в остри противоречия с Г. С. Раковски и Васил Левски по повод на революционното дело – Геров смята, че българите трябва да постигнат освобождението си не чрез индивидуални действия, а по мирен път и с помощта на Русия.
По време на Априлското въстание Найден Геров постоянно залива висшестоящите си с доклади за османските изстъпления над българите, за което е обвинен в подстрекателство и преместен в Цариград. Геров се заема със задачата да предизвика реакция на великите сили след потушаването на въстанието – съдейства за изпращането на дипломатическите мисии на Драган Цанков и Марко Балабанов през лятото на 1876 г. След освобождението, по време на Временното руско управление (1877-1879 г.), работи в канцеларията за гражданско управление на княз Владимир Черкаски, а на 4 юли 1877 г. е назначен за губернатор на Свищов.
След възстановяването на българската държава Геров се връща към основното си поприще – езикознанието. В периода от 1895 до 1899 г. издава първите три тома от своят епохален труд, на който посвещава по-голямата част от живота си – „Речник на български език с тълкувание на български и руски думи“. Многотомният тълковен речник съдържа близо 80000 думи, 15500 пословици и 5000 откъса от песни и е с фундаментална стойност за българската култура. Найден Геров умира на 9 октомври 1900 г. в Пловдив. Четвъртият е петият том на неговия речник са публикувани от племенника му посмъртно.
Найден Геров е възрожденец, будител, учител, лингвист и дипломат, чийто принос за българския народ и нация е неизмерим. Въпреки че понякога неговото име предизвиква негативни коментари по повод на руската му служба, фактът, че редица образователни институции носят гордо неговото име, и че споменът за неговото дело продължава да живее вече два века в българската народна памет, е показателен за признателността, която всички би трябвало да питаем пред тази светла личност от нашата история.