Рада войвода – легендарната хайдутка
Много често, когато говорим за българските хайдути, се обръщаме към легендарните предания и мистичните сведения, чрез които извличаме и малкото информация, която съществува за тези българи. Днес ще ви разкажем за една от жените, които символизират българското хайдутство – Рада.
Произход
Най-ранните данни за живота на Рада войвода предоставя Петко Славейков. Рада Барачкина е родена вероятно в края на XVIII век в с. Чолакова махала край Велико Търново. Предполага се, че тя не кръстена на дядо си, който е ратай с прозвището Чолак. По-късно той се премества в махалата и тя започва да носи неговото име.
Подвизите на Рада
Рада се прочува още на 12-13 години, когато спасява от удавяне едно малко овчарче, а на 17 години спасява съвсем сама старица от пламъците в къщата ѝ. Ловкостта, ума, храбростта и красотата ѝ я направили много искана из близките села. Агата на с. Качица също я иска за жена и постоянният натиск, който оказва върху Рада я принуждава да стане хайдутка. Тя влиза в дружината на легендарния Вълчан войвода.
Има и друга история, която обяснява решението ѝ да излезе в Балкана. Един ден тя заварва у дома си три нахални турчета, които искат да им сипе ракия. След като им отвръща, че къщата ѝ не е кръчма, един от натрапниците се опитва да ѝ посегне агресивно. Веднага обаче Рада нанася сериозен побой и на тримата нападатели с една сопа, преди който и да е от тях да успее да противодейства с кама или пистолет. В резултат на това събитие Рада решава да стане войвода, за да предпази други български жени от това, което е щяло да и се случи.
Лидер на чета в Балкана
След като Вълчан войвода е заловен от бея на с. Леденик, именно нашата героиня поема началството на четата. Заедно с около 75 души тя покровителства българските жители на селата около Търновско, Габровско и Дряновско в години, когато в Османската империя се разраства кърджалийството.
Рада войвода впечатлява с това, че през цялото си хайдутстване тя е облечена като мъж и всъщност дълги години никой не успява да разбере, че тя всъщност е жена. Според едно предание още с присъединяването си в четата на Вълчан, тя отива с приятелката си Пенка, като двете се представят като Радю и Пеню.
Активната дейност на войводата продължава някъде до средата на XIX век. Не е напълно ясно как приключва животът на Рада войвода. Според едни тя умира в дълбока старост, според други бяга във Влашко, а има и допускане, че е убита в сражение край с. Пушево.
Днес родната историография знае много малко за една действително живяла и много забележителна личност, каквато е Рада войвода. Ако се обърнем към народното творчество, ще забележим, че нейното име се появява в редица песни и полулегендарни предания, което е атестат за това, че обикновените хора оценяват нейните заслуги за тяхното собствено оцеляване в едни твърде смутни времена.