Радул Милков – пионерът на българската бойна авиация

На 5 март се навършват точно 140 години от рождението на българския военен пилот Радул Милков, оставил името си със златни букви в историята на българските военновъздушни сили, осъществявайки първия боен полет. Днес, споменът за неговото епохално дело продължава да отеква в паметта на поколения българи.

Радул Милков е роден на 5 март 1883 г. в гр. Пловдив в семейството на свещеник. Завършва военната гимназия, а след това и Военното училище в София през 1906 г. Служи в 36-ти пехотен козлодуйски полк, 8-а тунджанска пионерна дружина, както и в техническата и въздухоплавателната дружина към двадесет и първи пехотен полк. През 1909 г. е повишен в ранг поручик. През 1912 г. завършва курс за пилоти в Германия, практика, която ще е от ключово значение за Милков при участието му в предстоящите войни за национално обединение на отечеството.

С избухването на Балканската война през есента на 1912 г. се открива възможност за България да докаже за пореден път бойния дух на своята армия. Използвани за първи път година по-рано от италианците, на бойните самолети се възлагат големи надежди от страна на българското командване. В самото начало на военните действия край гр. Мустафа паша (дн. Свиленград) е устроено първото в света бойно летище.

Именно оттам в 9:30 часа на 16 октомври 1912 г. с „Албатрос F-2“ излитат пилотът Радул Милков и навигаторът Продан Таракчиев. Целта на тяхната мисия е изцяло разузнавателна в района над обсадената Одринска крепост, но извършвайки това дело, те на практика реализират първия боен полет в историята на България. Двамата поставят в прикрепените отстрани на аероплана кошове и две бомби, които впоследствие изсипват над гара Караагач.

Въпреки, че при кацането на аеродрума шасито на самолета се чупи, подвигът е успешен и двамата докладват на ген. Янков, че противникът разполага със значителни сили. Самият Милков си спомня по-късно:

„В самолета взехме две бомби за проба… Тези бомби масово бяха използвани от нашите комити в Македония, използвани бяха и тук, край Одрин, заради това ги наричаха „одринки“. Времето бе великолепно, слънчево… Излетях в 9, 30 – посока Одрин… Летях в широк кръг над града и стигнахме до гара Караагач, където хвърлихме бомбите“.

Делото на Продан Таракчиев и Радул Милков отеква не само в България, но и и в цяла Европа, където обществеността е впечатлена от това революционно постижение.

На 5 август 1913 г. Милков е произведен в чин капитан. Взема дейно участие в Първата световна война като военен пилот, а от 1917 г. е майор и началник на Аеропланната група. На 11 март 1920 г. Радул Милков се уволнява от армията с чин подполковник след дългогодишна служба.

Краят на Първата световна война води и до края на много илюзии (възможността за осъществяване на националното обединение) сред българите. Редовната армия е забранена, и не е учудващо че Радул Милков навлиза в политическите среди. Той става активен деец на най-силната партия в първите следвоенни години – Българският земеделски народен съюз (БЗНС). С преврата на 9 юни 1923 г., при който е свалено правителството на Александър Стамболийски, а редица земеделци, както и техният вожд са убити, Радул Милков е задържан от Обществена безопасност (полицейско отделение за справяне с политическите противници). Вероятно в резултат от психически натиск и заплахи, Милков се съгласява да сътрудничи на деветоюнското правителство и през 1924 г. по решение на Военния съюз е инсценирано негово бягство от ареста, като той се озовава в Кралството на сърби, хървати и словенци, където е разположено задграничното бюро на почти унищожената БЗНС. В резултат на внедряването му той предава архива на представителството на БЗНС на българските власти.

През 1931 г. главният герой на този разказ е в центъра на едно много любопитно събитие. Той се превръща в човека, който замисля и осъществява първото българско бракосъчетание във въздуха. Тържествената церемония се състои в символичен полет над София и се извършва благодарение на френски аероплан, а в ролята на младоженец е неговият стар познат – Продан Таракчиев. От 1948 г. Милков е полковник към Военновъздушните сили на Народна република България. Продан Милков почива на 16 февруари 1962 г. в София. През 2009 г. на негово име е наименован носът Милков на Антарктическият полуостров.

Радул Милков е необикновена личност в българската история, чиято съдба може да се проследи през различна призма с оглед на различните исторически епохи, в които той изпъква. Най-разпознаваем обаче със сигурност остава неговият подвиг, свързан с осъществяването на първия боен полет в родната история, а приносът му за последвалото развитие на военновъздушните ни сили е неоспорим.