Седмичното правителство на Константин Муравиев
Б ългарската политическа сцена открай време (няма да сбъркаме и ако кажем направо от нейното зачеване) е изпълнена с интересни моменти, люти скандали и ситуации, проследявани с недоумение от родни и чужди хроникьори. В този материал ще обърнем внимание на един от тези изключително любопитни, погледнати през дистанцията на времето моменти, а именно – правителството на Константин Муравиев. Поводът за създаване на този текст е годишнината от това събитие, случило се на днешния 2-ри септември през далечната 1944-та.
По онова време България е в изключително деликатно положение. Отношенията ни с Великите сили са крайно неясни и податливи на промени, случващи се за часове. Именно такава политическа обстановка очаква наследниците на правителството, оглавявано от Иван Багрянов. Опциите за нови властимащи са няколко, но в крайна сметка надделява изборът да се гласува доверие на Константин Муравиев.
Време за губене няма и той започва да действа още от първия работен ден, в който е на власт, а именно на 4-ти (правителството е назначено на 2-ри, което тогава се е падало събота). Профашистките организации са разпуснати, а политическите затворници в цялата страна получават пълна амнистия. Отношение е взето и към окупационните ни войски в Сърбия и днешна Северна Македония – издаден е указ, с който започва тяхното изтегляне. На същия този прословут понеделник се случва и друго важно действие – след направено заседание Муравиев обявява, че страната ни ще запази пълен неутралитет, с което реално подписва присъдата на току-що назначеното правителство. Реакцията след неочакваното решение са мигновени – взимайки решение да не скъсаме отношения с Германия, още на следващата сутрин Русия официално ни обявява война. 3 часа след този нежелан за нас развой на събитията, правителството на Муравиев излиза с ново решение – България официално къса връзки с Германия. На военните пък е даден срок от 3 дни да се изтеглят от досегашните си фронтови позиции. В основата на взетото решение за тази отсрочка от 72 часа стои военният министър ген. Иван Маринов, който предварително е съгласувал процесите с Отечествения фронт, давайки по този начин достатъчно време на СССР да обвини настоящето предателство в липса на искреност. Кашата е пълна, но броени часове по-късно развръзката започва да се разплита – Съветският съюз, под претекст, че продължаваме да сме на страната на Германия, ни обявява война. Части на Съюза навлизат в Южна Добруджа, а военният министър забранява на родното население да им оказва съпротива. Така на 8-ми, когато изтичат прословутите 72 часа, страната ни се намира в абсурдна ситуация – едновременно сме във война със САЩ, Великобритания, Германия и СССР.
Управленският период на Константин Муравиев завършва в нощта срещу 9-ти, когато избухва Деветосептемврийският преврат. Правителството е свалено след едва 7 дни, а на негово място на сцената излиза Отечественият фронт с министър-председател Кимон Георгиев. Голяма част от министрите, намерили място в предходния кабинет, са арестувани, а самият Муравиев – осъден на доживотен затвор (впоследствие помилван и поставен под домашен арест). Първите действия на новите управленци са свързани с тежки репресии, които те оказват върху всяка част от населението на страната, която изказва под някаква форма недоволство спрямо новите властимащи. Избити са хиляди без съд и присъда, като в този безименен списък попада и голяма част от тогавашната интелигенция.
Периодът пък е окачествяван като един от най-черните в българската следосвобожденска история.
Интересно е да се отбележи, че седмичното правителство на Муравиев далеч не е най-краткият управленски период, който страната ни помни. Да, ако говорим само за Царство България, то тогава именно то държи рекорда, но ако разширим спектъра от Освобождението насам, то дори не влиза в ТОП 3. В първите години след 1878-ма страната ни се е водела от правителства за норматив – две, от които се задържат по 4 дни, а едно не успява да достигне и тази кота, оставайки на власт едва 72 часа.
Автор: Георги Тойчев