Спас Вацов – бащата на българската метеорология

На днешния 18-ти май отбелязваме 167 години от рождението на Спас Вацов – един от първите климатолози в България. Той е личност от родната ни история, която не е особено добре позната поради специфичната област, на която той посвещава живота си.

Ранни години

    Спас Вацов Киров е роден на 18 май 1856 г. в гр. Пирот (тогава на територията на Османската империя). В родния си град завършва прогимназия, след което отива в Загреб, където приключва успешно средното си образование. През 1878 г. Вацов завършва Физико-математически факултет на Загребския университет, най-старото висше учебно заведение в Югоизточна Европа.

Професионална и експертна дейност

    След Руско-турската война и Освобождението на България Вацов се установява в Княжество България. В периода 1881-1882 г. е директор на Ломската гимназия и започва работа в Министерството на народното просвещение. През 1881 г. Вацов е избран за дописен член на Българското книжовно дружество (БАН), а през 1884 г. и за редовен такъв.

    От 1891 г. Спас Вацов е основател и пръв директор на Централната метеорологична станция в София. Това се случва по време на управлението на Народнолибералната партия на Стефан Стамболов, а министър на народното просвещение е Георги Живков. През 1894 г. метеорологичната станция е преобразувана в Дирекция към министерството.

Научен принос

    През всичките тези години Спас Вацов развива и сериозна творческа дейност. Той е автор на редица научни публикации, най-важните сред които са „Упътване за наблюдение на гръмотевицата“, „Упътване за провеждането на метеорологични наблюдения“, „Градиво за сеизмологията на България“ и др. Киров издава и учебници по физика, подходящи за гимназисти.

Обществена дейност

    За 14-те години между 1884 и 1898 г. Спас Вацов е деловодител на Клона за природни и медицински науки на Българското книжовно дружество, а през 1909 г. става секретар на въпросния орган. От 1911 до 1920 г. Киров е секретар на Природо-математичния клон на БАН. През 1917-1918 г. той е член на Поморавския народо-просветен комитет, българска образователна организация, възраждаща българската национална идентичност в Поморавието и Тимошко. Спас Вацов е и член-основател и дългогодишен председател на Българското природоизпитателно дружество.

    Спас Вацов умира на 2 февруари 1928 г. в София. Неговата заслуга за развитието на българската метеорология и климатология е основополагащо. Много от откритията, до които той достига, днес се имат за абсолютна даденост, но не бива да се забравя фактът, че неговите достижения са осъществени в една много по-оскъдна среда, която не познава съвременните иновации и модерни технологии.