Сраженията при Стара Загора – бойното кръщене на българското опълчение
На 31 юли 1878 г. започва битката при Стара и Нова Загора в хода на Руско-турската освободителна война. Това е един от най-драматичните и кръвопролитните епизоди от военното противопоставяне, който има ключово значение за по-нататъшното развитие на събитията.
Походът на Предния отряд
След като Предният отряд на ген. Йосиф Гурко в първоначален състав от 12 хиляди бойци освобождава Велико Търново, на 7 юли 1878 г., руските войски минават от южната страна на Стара планина само за няколко дни. Постоянният напредък на силите на Гурко и превземането на някои старопланински походи принуждават османското главно командване да прибегне до решителни действия в края на месец юли.
Армията на Сюлейман паша
От Северна Албания с английски кораби е прехвърлена в Дедеагач огромната войска на Сюлейман паша. Оттам по ЖП линията Дедеагач – Одрин – Симеоновград армията се отправя на север към Стара и Нова Загора. Целта е да бъде разгромен Предният отряд, а силите на Сюлейман да преминат на север от Балкана, за да се притекат на помощ на обсадения Осман паша в Плевен.
Вместо да оттегли войските си по Шипченския, Хаинбоазкия и други проходи, ген. Гурко решава да разположи защитната линия напред при градовете Стара и Нова Загора. Така в 7 ч. на 31 юли започва епичното сражение при Стара Загора. Армията на Сюлейман паша наброява 37 500 души, към които е редно да се прибавят още няколко хиляди от башибозушките банди. Към момента на атаката българи и руси общо не надвишават 4500 бойци.
Ход на сражението
Целият ден протича в жесток бой. Под шевовете на Самарското знаме загиват петима знаменосци, последният от които е подполковник Павел Калитин, но то все пак остава съхранено. След като отбива няколко атаки на противника, Първа опълченска дружина започва да отстъпва. Численото преимущество на османските войски дава резултат. В Стара Загора се водят убийствени улични боеве за всяка къща, но българо-руските сили са принудени да се оттеглят все по-назад, оставяйки в ръцете на турците местните жители. В резултат на битката защитниците губят 600 убити и ранени, от които 572 са българи. Това е първото сражение, в което вземат участие българските опълченци, които не отстъпват по храброст на руските военни.
На следващия ден в града се започват изстъпленията на османците – изклани са 14 500 българи, а други 10 000 – предимно млади момчета, девойки и жени, са откарани към робските пазари на Османската империя. След това Стара Загора е изгорена до основи, като огромна част от оцелялото население бяга от града.
Последици
Силите на Предния отряд и на българските опълченци не успяват да спрат напредването на турската войска към Стара планина. Руското командване реорганизира малобройните си сили, опитвайки се да завземе старопланинските проходи, през които очаква да продължи османското нашествие на север. На 19 август 1878 г. Сюлейман паша се изправя пред вр. Шипка, където между 21 и 23 август ще се води най-решителната битка за изхода на Руско-турската война.