Историята на Цанко Дюстабанов

На днешния 15-ти юни умира Цанко Дюстабанов – една от главните фигури по време на Априлското въстание. Героичната му саможертва кара всяка година стотици българи заслужено да сведат глава пред паметното дело на героя.

Ранни години, произход и образование

Цанко Христов Дюстабанов е роден на 13 май 1844 г. в Габрово. Произлиза от стар заможен род, като същевременно е племенник на Васил Априлов и близък роднина на Николай Палаузов. Дюстабанов завършва местното класно училище. Съгласно някои сведения учи в известния Робърт колеж в Цариград през 1872-1873 г.

Цанко Дюстабанов владее свободно френски, турски, италиански и гръцки. По време на престоя си в имперската столица той се сближава с габровския адвокат Христо Арнаудов, с когото превеждат на български Наполеоновия граждански кодекс от 1804 г.

Обществена дейност в Габрово

След 1873 г. Дюстабанов се завръща в родния си град, където е избран за член на училищното настоятелство. Благодарение на това, че е отличен познавач на ислямския шериат, той започва работа в Габровския казалийски съд. На 30 декември 1875 г. организира градско събрание, на което инициира петиция то турските власти за признаване на българския език за официален наравно с турския и премахване на стария данък бедел. На този етап той все още не е привърженик на революционните действия за отхвърляне на османската власт, а е на мнение, че преди да се еманципира, българската нация трябва да се издигне културно и просветно.

Цанко Дюстабанов и Априлското въстание

На 23 април 1876 г. обаче неговият приятел Димитър Видинлиев го приобщава на едно от заседанията на Габровския комитет. Запознавайки се с плановете за въстанието, той остава скептик по отношение на крайния резултат, но отбелязва:

„С въстанието ние не ще освободим България, в това съм убеден твърдо, но ще научим българина поне да знае как да мре. Ще обърнем вниманието на Европа и ще дадем възможност на Русия на дигне гюрюлтията“.

Четата на Цанко Дюстабанов

Така само седем дни по-късно Дюстабанов се оказва начело на чета, която потегля от моста „Шипка“ в Габрово по посока Соколския манастир, който е определен за сборен пункт. На 30 април от Габрово тръгват едва 30 човека, а на следващия ден край манастира четата на Цанко Дюстабанов вече наброява 219 души. На 2 май въстаниците потеглят на към селата на запад. Първата битка с неприятел се състои при местността Червен бряг край Габрово.

Четата продължава пътя си през селата Батошево – Кръвеник – Ново село, водейки десетки сражения срещу многоброен противник. На 9 май Дюстабанов решава да оттегли бойците си към вр. Марагидик. На 11 май обаче в подножието на върха след нова битка четата е тотално разбита, а с войводата остават едва 9 души. Скоро те са пресрещнати от над 300 турци и в завързалата се престрелка Дюстабанов е ранен. Той се крие край колибите „Буйновци“, но именно там е заловен на 16 май.

Смърт

Оттам той е закаран във Велико Търново, където е изправен пред съда. Там очи в очи със смъртта Дюстабанов произнася следните думи, които се запечатват в народната памет:

„Аз зная много добре, че царството ви е голямо, че силата, войската и оръжието са във вашите ръце, че със сила не ще ви надвием; но зная още, че вие сте варвари и тирани, че поради въстанието вие ще нападнете невинните и мирни жители и ще направите зверства, които вече направихте премного и благодарение на което се компрометирахте пред целия образован свят, а тая наша цел е достигната вече.

Бъдете, следователно, известени, че ние победихме… Вие издадохте Хатишерифа и не го изпълнихте, издадохте Хатихумаюна и него не изпълнихте, обещахте правдини за християните, и тях не дадохте. Мислите си, че все с лъжа ще я карате! Европа се насити на лъжите ви и вече не ви вярва. Вашата се свърши вече!…“. 

На 15 юни 1876 г. смъртната му присъда е изпълнена, но с това се слага край единствено на физическото му съществуване. Днес, почти 150 години след тези драматични събития, делото на Цанко Дюстабанов е достоен пример за подражание на българите, почитащи своите герои от националноосвободителната борба.