sad
sad
17
angry
angry
20
up
up
72
down
down
26
heart
heart
135

Влизането на българските войски във Вардарска Македония – илюзията за едно национално обединение

българските войски във Вардарска Македония

Когато говорим за Втората световна война, често я асоциираме с крайно негативните последици за България и целия европейски континент. Днес обаче ще разгледаме едно любопитно събитие, което макар и за кратко, успява да донесе радост и единение на изстрадалия български народ.

Влизане на България в Тристранния пакт

На 1 март 1941 г. България официално влиза в Тристранния пакт (Германия, Италия, Япония). Причината за това е, че войските на Райха трябва да си подсигурят източния фланг преди планираното нападение над СССР, а именно да подчини Гърция, която от есента на 1940 г. води равностойни битки с италианците. След проанглийския преврат в Югославия от 27 март, в резултат на който страната престава да бъде част от пакта, за Германия става наложително да прегази по пътя си и нея.

Българските войски влизат във Вардарска Македония

В резултат на успешно проведената операция „Ауфмарш 25“ на 17 април 1941 г. съпротивата на Югославия е сломена и германските войски окупират цялата страна. Тъй като обаче те ще са необходими на Адолф Хитлер на източния фронт срещу СССР, фюрерът решава да предостави задачата за окупиране и управление на Вардарска Македония на българите. На 19 април Пета българска армия влиза в областта и е посрещната с неописуем възторг от местното население. Изтърпяло години наред сръбските издевателства, в лицето на българските войници то вижда своите освободители, а не „фашистки окупатори“, както днес твърди официалната историческа наука на югозападната ни съседка.

земите под българско управление през Втората световна война
България и земите под българско управление по време на Втората световна война

Спогодбата Клодиус-Попов

На 21-22 април 1941 г. във Виена се провежда конференция, на която е уточнена демаркационната линия между новоприсъединените български земи в Македония и италианския протекторат Албания. На 24 април между българския външен министър Иван Попов и германския пратеник Карл Клодиус е сключена спогодба, която дава право на Райха да експлоатира неограничено природните ресурси на преотстъпените на България територии.

Статут на новоприсъединените земи

По-любопитен е въпросът какъв е статутът на тези „новоприсъединени земи“ – дали те са интегрирани като неразделна част от българската държавна територия, или не. Истината е, че не съществува документ, с който Германия (или която и да е друга държава) да признава анексията на тези територии, а договорката, която е постигната между цар Борис III и Хитлер е България да получи Вардарска и Егейска Македония и Беломорието за временно администриране, като техният окончателен статут ще се решава едва след края на войната. В действителност земите са предоставени на българските войски, които да освободят от задължението за окупация Вермахта, но дали при евентуален успех на Райха във Втората световна война щяха да бъдат предоставени на България, можем само да гадаем.

Естествено, българската власт представя нещата по коренно различен начин, за да натрупа обществено доверие. На 14 май 1941 г. в заседание на Народното събрание, от което демонстративно отсъстват италианския и германския дипломатически представители, земите са обявени за присъединени към България. Това отприщва всенародни празненства по улиците на столицата, а лидерите на Италия и Германия са превъзнасяни от радостта на тълпите. За съжаление обаче, само няколко години по-късно илюзията за националното обединение ще рухне под напора на новите геополитически реалности.

Съдбата на евреите 

Българската държава изразходва милиарди левове за администриране на новоприсъединените области. Изградени са последователно всички видове власти – от военната и съдебната до културно-образователната и църковната. Недоумение буди защо не е предоставено българско поданство на гражданите от еврейски произход, тъй като това е единственият начин държавата да се застъпи за тях. През март 1943 г. към лагерите на смъртта са депортирани общо 11343 български евреи от „новите земи“, като 7144 от тях – от Македония. Това води до големи протести в България и в крайна сметка спасява близо 50 хиляди евреи от старите граници от депортация.

Спасяването на българските евреи
Спасяването на българските евреи

Краят на „националното обединение“

В края на август 1944 г. с напредването на съветските войски от север България осъзнава, че отново се е наредила на губещата страна и като такава няма как да задържи новоприсъединените земи без за това да има легитимен международноправен акт. На 5 септември СССР обявява война на България и на 6 септември правителството на Константин Муравиев нарежда прегрупиране и оттегляне на българските войски към старите граници. Впоследствие, влизайки в лагера на Съюзниците, става ясно, че България няма как да получи територии, спечелени благодарение на германската агресия.

Влизането на български войски във Вардарска Македония през 1941 г. представлява един любопитен епизод от най-новата ни история. България полага неимоверни усилия в продължение на повече от три години да установи своята власт в областта, но външнополитическите фактори, задаващи тона на новото следвоенно статукво разбиват на пух и прах мечтата на милиони хора за обединена България.

Дата на пост

19 април, 2023

Сподели

Дата на пост

19 април, 2023

Сподели

Напиши коментар