Васил Златаров – основоположникът на българското въздухоплаване
На 3 ноември 1869 г. е роден българският военен, който се превръща в пионер на родното въздухоплаване – Васил Златаров. В следващите редове ще се опитаме да пресъздадем най-важните и любопитните аспекти от неговия жизнен път.
Държавна мъжка гимназия ,,Княз Борис
Семейна среда, образование
Васил Златаров е роден в Гюргево, град, който е с особено значение за българската национална революция – именно там е учреден едноименният комитет, който взима решение за организация на Априлското въстание. Нещо повече – майката на Златаров Николина е част от революционните среди и видна сподвижница на Христо Ботев.
Възрожденското семейство на Васил Златаров го изпраща в Русенската гимназия, а веднага след като я завършва, през 1888 г. той постъпва на военна служба. Три години по-късно Златаров завършва Военното училище и на 2 август е произведен в чин подпоручик.
Пловдивското изложение от 1892 г.
На следващата година настъпва събитието, което може би преобръща живота на Васил Златаров. През 1892 г. се провежда първото българско изложение в Пловдив, на което Златаров отговаря за безопасното протичане на демонстрациите с летящия балон „Ла Франс“. Този полет сякаш остава неизличима следа в съзнанието му. От този момент насетне той се зарича да въведе летенето в българското военно дело.
Професионална кариера
През 1902 г. Васил Златаров успява да убеди висшестоящите си в ползите на въздухоплаването за целите на войната и е изпратен на обучение в Санкт Петербург в Учебния въздухоплавателен парк. По този начин той се превръща в първия чуждестранен офицер, допуснат до подобно обучение. След като завършва школата с отличие, той се завръща в София, където му е поверена малка въздухоплавателна команда към II Пионерна дружина. Златаров провежда експерименти с хвърчила, като успява да издигне товари до 70 кг. Малко по-късно Златаров се превръща в първия българин, летял с безмоторен самолет, но скоро командата му е закрита заради липса на приложимостта ѝ за нуждите на българската армия.
Васил Златаров
През 1906 г. е сформирано ново въздухоплавателно отделение начело с Васил Златаров. През тези години той се отдава на изучаване на моделите в другите европейски страни с цел да ги пренесе на българска почва. Златаров изобретява първия български балон „София-1“, който България използва за воюване по време на Балканската и Първата световна война.
Подвизите на Златаров по време на войните за национално обединение
Скоро натрупаните теоретични познания и практически наблюдения карат Златаров да стане скептичен по отношение продължаващата употреба на балони. Той счита, че те са твърде достъпни за вражеската артилерия. Затова българският военен се преориентира към самолета като летателния апарат, на който принадлежи бъдещето. По време на Балканската война създава полева работилница край Свиленград, където да се поправят аероплани.
На 17 ноември 1912 г. Златаров записва името си на полето на европейската авиация. Тогава той заедно с италианския доброволец Джовани Сабели осъществява полет към Одрин, в рамките на който извършва първия в историята на България и Европа въздушна бомбардировка.
Последни години
По време на Първата световна война Златаров отново оглавява въздухоплавателна дружина На 14 октомври 1917 г. е произведен в чин полковник. След края на войната, по силата на военните клаузи на Ньойския договор българската авиация е ликвидирана. Васил Златаров бива уволнен от армията и се отдава на научна дейност – пише теоретични трудове в сферата на военното въздухоплаване.
На 17 май 1932 г. Васил Златаров умира в София. След себе си обаче остава богато наследство – той поставя основите на българското въздухоплаване и бойната авиация – направление във военното ни дело, което ще постигне огромни успехи в идните десетилетия.