Историята на Васил Златарски и неговото семейство

Интересен факт за българската история е, че тя е богата не само на емблематични личности, но и на цели фамилии. Семейства, изградени от велики имена, допринесли за развитието на нашата родина в най-различни сфери и аспекти. Наред с тези на Вазов и Ботев, които предполагаме, че първи ще изскочат в съзнанието ви, днес сме ви подготвили още една легендарна фамилия, а именно – Златарски.  Използваме момента да съчетаем днешния 14 ноември, за да отбележим годишнина от рождението на един от нейните членове. Васил Златарски се появява на бял свят през 1886-та, превръщайки се в един от големите български историци и доайени в родната медиевистика. Това ни дава повод да проследим неговия жизнен път, както и да разкажем любопитни факти от живота на други представители на рода Златарски.

Образование

Васил Златарски израства в старата столица Търново в последните години на чуждата власт. Той е най-малкият от четиримата синове в будното възрожденско семейство на Никола Златарски и Анастасия Ганчова. През 1887 г. завършва класическа гимназия, а четири години по-късно и история в престижния Санктпетербургски императорски университет. Следва специализация в Берлин, след което Златарски се завръща в България и се отдава на преподавателска дейност в столицата.

Преподавателска дейност и научни постижения

От 1897 г. Васил Златарски предава история в Софийския университет, първоначално като доцент, а през 1906 г. става редовен професор. През XX век на два пъти за кратко е ректор на Университета. От 1900 г. Златарски е член на Българското книжовно дружество (БАН), а през 1921 оглавява неговия историко-филологически клон като председател. Златарски се радва и на огромно признание в чужди държави – той е член-кореспондент на Руската академия на науките и дописен член на Чешката академия на науките и Югославската академия на науките.

Приносът на Златарски за българската историческа наука е огромен. Той се счита за един от основоположниците на средновековната ни история. Много от разкритията за нашето минало, които днес имаме за даденост, са направени именно от него. Автор е на десетки научни трудове, но най-важният сред тях е тритомната монография „История на българската държава през средните векове“.

В края на живота си през 1934 г. Златарски става председател на Организационния комитет на Четвъртия международен комитет по византийски изследвания, проведен в София. Отива си от този свят на 15 декември 1935 г. в София.

Семейството на Васил Златарски

            Запознали ви вече с историята на Васил, е време да насочим фокуса и към неговия род. Основна роля във фамилия Златарски има баща му – Никола, роден в Златарица през 1823 г. Златарски-старши получава своето образование първо в елино-българско, а по-късно и във взаимно училище. Преподава в първото взаимно училище в Търново  до 1867 г., въпреки че то през 1856 г. е преобразувано в класно.

Никола Златарски има особена заслуга за българското дело в началния етап на движението за самостоятелна българска църква. През 1858 г. участва в прогонването на гръцкия владика Неофит от Търново. В периода 1867-1872 г. Златарски на практика е начело на търновската митрополия. Никола Златарски е част от Първия църковно-народен събор през 1871 г., като се числи към крилото на консерваторите, искащи да наложат за български екзарх Иларион Макариополски. От брака си с Анастасия Ганчова има общо четирима синове – Александър, Георги, Стефан и Васил.

Братята на Васил Златарски

            Високите нива на образование и обществен статут, които притежава Никола Златарски дават възможност за един по-отъпкан път, по който децата му да минат в своето развитие. Освен Васил негова плът и кръв са още Александър, Георги и Стефан. Тъй като всеки един от тях заслужава да му бъде отделено внимание, ще стартираме хронологично, започвайки с най-големия измежду тях.

Александър Златарски е роден през 1851 г. Той завършва с отличие Френския императорски лицей в Цариград. След смъртта на баща си през 1875 г. Александър се насочва към икономическата сфера – започва да следва финансови науки в Букурещ. През 1876 г. той подпомага логистично българските революционери. След Освобождението работи в Сметната палата. В края на живота си той изживява истински трагедии – изгубва две деца и съпругата си. Въпреки че е много спокоен и уравновесен като характер, тялото му не успява да понесе мъката и скоро здравето му се влошава. На 15 май 1926 г. най-големият син от семейство Златарски почива след дълго боледуване.

            Вторият човек на науката във фамилията е Георги Златарски, появил се на бял свят през 1854 г. в Търново. Определян е от мнозина за основоположник на геологията в България. Също като брат си Васил, е професор в Софийския университет, член на БАН и на чуждестранни научни академии.

Най-малкият – Стефан, се ражда през 1862 г. в Търново. Той учи във Военното училище в София, а после продължава обучението си в Русия. След завръщането си в България участва в Сръбско-българската война. Стефан е един от инициаторите на преврата от 9 август 1886 г. срещу княз Александър Батенберг. Впоследствие му се налага да емигрира в Русия, където работи на военна служба. През 1907 г. получава звание генерал-майор на Руската армия. Непосредствено преди избухването на Балканската война българските офицери в чужбина получават амнистия и Стефан Златарски планира да се завърне в отечеството си. В ранната есен на 1912 г. обаче той почива внезапно в Новгород, без да успее да осъществи 25-годишната си мечта да види отново родината си.