Велинградското земетресение
Скъпи читатели,
Някога замисляли ли сте се по колко земетресения се случват на ден на Земята? Отговорът е средно по 55, като повечето са доста леки и неосезаеми. А знаете ли, че преди близо половин век се е случило голямо и опустошително земетресение във Велинград?
Историята започва така: на 3 ноември 1977 г. в 4:32 ч. сутринта трус с магнитуд 5,3 по скалата на Рихтер засяга Велинград, Костандово, Дарково и Ракитово. Силният трус предизвиква множество щети, като 375 къщи в района остават необитаеми, а 280 са обявени за опасни за живеене. Също така в следващите 5 месеца биват регистрирани над 500 земетресения с различен интензитет, което кара геофизиците от БАН да смятат, че тогава земята се е размествала по по-страшен начин. За щастие, земетресението не води до жертви. А сега нека разгледаме по-детайлно случилото се на този трагичен ден през не толкова далечната 1977 г.
Според Геофизичния институт на БАН първият трус, който е и най-силен, е на дълбочина десетина километра, като през остатъка от денонощието продължава да има още леки трусове, което допринася за увеличаването на щетите. Най-големи поражения се получават върху сгради с носещи тухлени стени и сгради, изградени от некачествени материали. След множество проучвания е установено, че се наблюдават изменения в режима на минералните води вследствие на земетресението.
Както вече споменахме, голям брой домове е трябвало да останат необитавани, и то точно с настъпването на зимата… За радост, веднага са предприети мерки от градския съвет за подпомагане на засегнатите семейства. Григор Стоичков, тогава заместник-председател на МС на НРБ, както и министерствата на вътрешната търговия, на строителството и на финансите оказват помощ за бързото възстановяване на щетите. Геройствата около това събитие обаче не спират. В оранжериите в града вследствие на земетръса се спукват резервоари, пълни с мазут. Работниците смело запушват с телата си пукнатините и така спасяват 1300 тона мазут.
Е, драги читатели, към днешна дата можем да си припомним геройствата на едни обикновени хора, помогнали на съгражданите си в беда. Случилото се вследствие на земетресението е поредният пример, че доброто и състраданието обединяват хората. Можем също така и да си дадем сметка, че подобни беди се случват, а ние сме обречени да нямаме влияние над тях. Единственото влияние, което имаме, е над възможността да запазим доброто и човешкото сред нас.