Янка Каневчева – тайната изгора на Гоце Делчев
Днес отбелязваме 145 години от рождението на Янка Каневчева – българска революционерка от ВМОРО. Любопитната история на тази безспорно храбра българка буди интерес, но в същото време остава абсолютно непозната за голяма част от обществото.
Семейство и образование
Юстиниана (Янка) Каневчева е родена в Охрид на 11 юни 1878 г. Баща ѝ, Апостол Каневчев, който е рибар в Струга, е и първи братовчед на Кузман Шапкарев – един от най-забележителни възрожденци в Македония. Скоро семейството се мести в София и Каневчева завършва Софийската гимназия през 1898 г., а след това започва да следва философия в Софийския университет.
Революционна дейност
Още докато е ученичка братовчед ѝ Климент Шапкарев я запознава с Гоце Делчев и тя скоро става част от Вътрешната македоно-одринска организация (ВМОРО). През 1900 г. Каневчева участва в заговора за отвличането на сина на Иван Евстратиев Гешов, но той пропада. На следващата година тя има ключова роля в аферата „Мис Стоун“, пренасяйки парите от откупа за отвлечената от четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев американска мисионерка Елън Стоун от София в Солун. Любопитното е, че 14-те хиляди златни турски лири са зашити в специално приготвена за целта антерия, която Каневчева пренася.
Учителство
Според някои извори Янка Каневчева е учителка в Скопското девическо училище през 1900-1904 г., чийто директор е видният деец на ВМОРО Петър Попарсов. Заедно със няколко свои колежки учителки тя създава женски революционен комитет „Св. Троица“. Квартирата на учителките в пансиона се превръща в своеобразна щаб-квартира на революционерите по време на Илинденско-Преображенското въстание.
През 1904 г. след натиск от Екзархията тя е преместена в Одрин. Въпреки първоначалния ѝ отказ, след нареждане от ВМОРО, тя напуска Скопие. Учителства в Самоков, Битоля, Одрин, Просечен, Тиквеш и др., като навсякъде подпомага революционното движение на българите. В Самоков под ръководството на Гоце Делчев участва в направата на бомби.
Връзка с Гоце Делчев
Според някои източници Янка Каневчева и Гоце Делчев са поддържали тайно лични взаимоотношения. Съвместната им работа покрай ВМОРО прераства в искрена любов, като дори се твърди, че двамата са се сгодили. През 1902 г. дори Каневчева пише писмо до редакцията на в. „Дело“ в опровержение на невярно тиражираната новина, че Гоце Делчев е убит. По това време главен редактор на периодичното издание е Пейо Яворов. Каневчева е много добре осведомена за моментното състояние на Гоце Делчев, защото двамата поддържат постоянна кореспонденция.
Последни години
След смъртта на Делчев Янка Каневчева се обвързва с близкия съратник на македонския войвода – анархиста Михаил Герджиков. През 1910 г. се ражда дъщеря им Магдалина, а през 1915 г. двамата сключват брак. Семейството се премества в Пловдив, където през 1920 г. Каневчева почива от туберкулоза, едва 41-годишна.
Янка Каневчева е една от малкото жени, които остават толкова ярка следа в българската следосвобожденска политическа и военна история. Благодарение на своята смелост и силен дух, тя участва в най-важните процеси в борбите на българите за освобождение на Македония и Тракия, редом с лица като Гоце Делчев, Христо Чернопеев, Борис Сарафов, Гьорче Петров и много други.