195 години от рождението на дядо Желю войвода

Българското националноосвободително движение събира изумителни личности, към които съвременните българи изпитваме дълбока признателност. Сред тях е и Желю войвода, обикновен човек, който извървява дългия път от хайдушките чети в Балкана, до Априлското въстание и Руско-турската война, за да види отечеството си свободно и да продължи борбата за неговото обединение и благоденствие.

Включване в хайдушкото движение

Желю Христов Чернев е роден на 29 юни 1828 г. в гр. Ямбол. През 1831 г. семейството му се премества в с. Карпача, на 20 км от града. Не изобилстват сведенията за ранните години на Желю войвода, а наличните са противоречиви.

Според една легенда, един ден, докато двамата със сестра си работят на полето, при тях се отбиват двама турци, яздещи коне. Единият от тях се обръща към сестра му с думите: „Гяурке, вземи кофата и ела да ни напоиш!“. Момичето отива до кладенеца наблизо, но наливайки вода в устата на турчина, тя го полива и намокря без да иска. Той се разгневява и се опитва я изнасили. В този момент, Желю, действайки инстинктивно, грабва единственото нещо, което му е под ръка – сърпът, и обезглавява двамата душмани.

По този начин Желю става обект на преследване от турските власти. Предполага се, че именно това е причината той да е поеме по пътя на хайдутството, забягвайки в Балкана.

Участие в чети

През 1858 г. Желю се включва в четата на славния войвода Димитър Калъчлията. През 1861 г. обаче той е заловен и екзекутиран и скоро Желю се насочва към четата на Панайот Хитов, като през 1867 г. става негов помощник-войвода. По онова време знаменосец на въпросната чета е Апостола на свободата Васил Левски.

През 1868 г. подготвя чета, в чийто състав трябва да влезе и Христо Ботев, но след преминаването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на българска територия, е  задържан от румънските власти и му е повдигнато обвинение.

Априлско въстание и Руско-турска война

По време на Априлското въстание Желю войвода е в Браила, откъдето поема към Сърбия. Там той се среща със стария си приятел Панайот Хитов, който е главен войвода на българските чети. Желю отново е избран за негов заместник. Междувременно избухва Руско-турската война и Желю войвода се заема с набиране на доброволци от Сърбия и Румъния. На 20 август 1877 г. с решение на руското командване е създадена четата на Желю войвода от около 300 души. В края на годината тя се обединява с четата на Панайот Хитов и броят на въстаниците нараства до 1000 човека. Общата чета действа в Котленския и Еленския Балкан, където се бие предимно с башибозук.

Живот в България след 1878 г. 

В следосвобожденска България дядо Желю войвода продължава да живее с мисълта да допринесе за осъществяването на националната кауза. През 1885 г. той се включва в Сръбско-българската война, която защитава по военен път обявеното през месец септември съединение на България с Източна Румелия. За участието си в освободителната война и във войната срещу сърбите дядо Желю войвода е награден с кръст за храброст и сребърен медал.

Желю войвода е женен за бесарабската българка от Болград Мария. Те имат две деца – син Христо и дъщеря Василка. Дядо Желю умира в с. Карпача (там където израства) на 24 юни 1893 г.

Желю войвода е едно от легендарните имена в българското хайдутство. Той е един от малцината, които са в революционното движение още от неговия стихиен етап, участва в същинската му фаза – Априлското въстание и Руско-турската освободителна война, успява да види родината си свободна, а вече на преклонна възраст се включва и в първата война, която води Третата българска държава. Множеството паметни плочи в Ямболско, посветени на дядо Желю войвода, засвидетелстват признателността на българите към неговите подвизи.